Група китайски самолетоносачи премина през Тайванския проток. Това съобщи министърът на отбраната на Тайван, цитиран от "Франс прес".
Маневрите идват ден, след като Пекин проведе учение с бойни стрелби близо до самоуправляващия се остров.
Китай смята Тайван за своя територия и засили военната си дейност около острова през последните години, за да окаже натиск върху Тайпе да приеме претенциите му за суверенитет.
"Ляонин преминава през Тайванския проток, плавайки на север по протежение на средната линия и ние го следим отблизо", посочи тайванският министър на отбраната Уелингтън Ку.
Ляонин - най-старият китайски самолетоносач - участва в мащабните военни учения на Пекин около Тайван миналата седмица, които бяха осъдени от Тайпе и основния му поддръжник Вашингтон.
Сред проведените учения беше и блокада.
Ку предупреди, че действителна блокада на Тайван ще бъде "акт на война" и ще има "много сериозно въздействие върху световната икономика".
Китай има два самолетоносача в активна експлоатация, а трети е в процес на морски изпитания. Ляонин вече е минавал през протока.
Изглежда, че той се връща в пристанището Кингдао в Източен Китай през островите Пратас, в северната част на Южнокитайско море, за "попълване и необходима поддръжка", заяви Дзян Син-бяо, военен експерт в Тайванския институт за национална отбрана и изследване на сигурността.
Участието му в неотдавнашните военни учения беше с "цел тренировки срещу чужди сили и сплашване на Тайван", допълни той.
Пекин изпрати рекорден брой военни летателни апарати - включително изтребители и дронове - както и военни кораби, които да обкръжат Тайван на 14 октомври. Китай уточни, че това е "строго предупреждение срещу сепаратистките действия на силите за "независимост на Тайван".
Ходът беше в отговор на речта на тайванския президент Лай Чинг-те по случай националния празник страната на 10 октомври, в която той обеща да "се противопостави на анексирането" и настоя, че Пекин и Тайпе не са подчинени един на друг.
Лай, който встъпи в длъжност през май, използва по-категоричен език от своя предшественик Цай Инуън в защитата на суверенитета на Тайван, разгневявайки китайските лидери в Пекин, които го наричат "сепаратист".
Вчера Тайпе заяви, че тренировката с бойни стрелби може да бъде част от "тактиката" на Пекин за засилване на сплашването му във връзка с динамиката в Тайванския проток.
През уикенда американски и канадски военен кораб преминаха през 180-километровия Тайвански проток. Това бе част от регулярните преминавания на плавателни съдове на Вашингтон и неговите съюзници, предназначени да утвърдят статута на протока като международен воден път.
Пекин осъди преминаването като нарушаващо "мира и стабилността" в пролива.
Китай и Тайван имат отделни управления от 1949 г., след като националистическите сили на Чан Кайши избягаха на острова след поражението им от комунистическите бойци на Мао Дзъдун.
Въпреки че Тайван има собствено правителство, армия и валута, Пекин настоява, че островът е част от неговата територия и не изключва използването на сила, за да го постави под свой контрол.
Китайският президент Си Дзинпин в момента се намира в Казан, Руската федерация за годишната среща на БРИКС. Вчера той проведе и среща на четири очи с руския си колега Владимир Путин. Китай мълчаливо или поне негласно дава своята подкрепа за руската агресивна война срещу Украйна, като редица международни анализатори отбелязват вниманието, с което Си Дзинпин следи международното разполагане на руско-украинската война и геополитическото раздаване на силите именно на фона на проблематичните отношения с Тайван.
Напрежението в региона се повиши и след встъпването в длъжност на новия президент Лай Чинг-те през май месец тази година, който е определян от Пекин като сепаратист и който отхвърля претенциите на КНР. "Не е възможно Китайската народна република да стане родина на Тайван, защото Тайван има по-стари политически корени", заяви преди две седмици Лай.
USD
CHF
EUR
GBP
