Президентът на Китай Си Цзинпин е обещал пакет от 20 млрд. долара заеми и 1,6 млрд. долара финансова помощ за страните Близкия изток, като част от т. нар. от него модел "петрол и газ плюс" за възстановяване на икономическия растеж в региона, съобщава "Ройтерс".

Пекин засили ангажимента си в Близкия изток през последните години, тъй като арабските държави играят важна роля във външнополитическия му план "Един пояс, един път" (известен и като Новия път на коприната) за силни търговски маршрути, свързващи Китай с Централна и Югоизточна Азия.

Инициативата е ключова за разрешаването на много проблеми със сигурността в Близкия изток, изтъкна Си на среща с представители на 21 арабски страни в китайската столица.

"Трябва да се отнасяме един към друг честно, да не се страхуваме от различията, да избягваме проблеми и да обсъждаме подробно всеки аспект на външната политика и стратегията за развитие", посочи китайският държавен глава.

Китай ще предложи помощ на Палестина в размер на 1 млрд. юана (150 млн. долара) в подкрепа на икономическото развитие, а освен това ще предостави още 600 млн. юана на Йордания, Сирия, Ливан и Йемен, добави Си.

Също така ще бъде създаден консорциум от банки от Китай и арабските страни, които ще финансират специален фонд в размер на 3 млрд. долара.

Не е ясно каква е връзката между банковия консорциум, финансовата помощ и цялостния пакет от заеми.

Заемите ще финансират план за "икономическо възстановяване" и "индустриално възраждане", който ще включва сътрудничество относно нефт и газ, ядрена и чиста енергия, увери Си Цзинпин.

Той настоя "съответните страни" да зачитат международния консенсус в израелско-палестинския спор, като призова за справяне с него по справедлив начин, за да се избегне разрив в региона.

Китай, който традиционно е играл малка роля в конфликтите или в дипломацията в Близкия изток, въпреки зависимостта си от региона за доставките на енергия, се опитва да се ангажира повече с разрешаването на дългогодишни спорове.

Китай твърди, че се придържа към политика на "ненамеса", когато предлага финансова помощ и сделки с развиващите се страни, които, заедно с развитието, могат да помогнат за разрешаване на политическото, религиозното и културното напрежение.