Европа трябва да инвестира два пъти повече, отколкото направи за възстановяване след Втората световна война, да позволи на повече технологични и телекомуникационни компании да се слеят и да предприеме драстични мерки за разходите за отбрана, каза бившият президент на Европейската централна банка Марио Драги, цитиран от "Политико".
В забележителен доклад за това как да спре икономическия упадък на континента, бившият президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) каза, че Европа трябва да инвестира допълнителни 800 милиарда евро годишно, за да се измъкне от ниската производителност и слабия растеж, които я тласкат зад Съединените щати и Китай в международния ред. Той го нарече "екзистенциално предизвикателство".
Докато блокът се подготвя за следващите пет години под новосъздадената Европейска комисия, докладът на Драги от 400 страници има за цел да ръководи работата на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен и нейния обновен екип. Много от неговите препоръки ще се нуждаят от одобрение от всички 27 правителства на блока, нещо, което може да се окаже неуловимо.
Докладът идва в момент, когато Европейският съюз се сблъсква със сили, които правят радикалната промяна да изглежда невъзможна. В двете си най-големи страни един слаб германски канцлер ръководи икономика, която е на колене, а Франция, обременена от огромен държавен дълг, има нов парламент, раздробен между противоположни крайности.
"Ще бъдем принудени да избираме"
Драги, на когото се приписва заслугата за връщането на еврозоната от ръба в разгара на гръцката дългова криза през 2011 г., каза, че няма друг вариант освен да се прокарат драстични реформи.
"Трябва да се откажем от илюзията, че само отлагането може да запази консенсуса", каза Драги. "Стигнахме до точката, в която, без да предприемем действия, ще трябва или да компрометираме благосъстоянието си, околната среда или свободата си.
В основата на доклада на Драги е търсенето на масивна частна и публична инвестиция, каквато не е виждана в Европа от 60-те и 70-те години на миналия век. Това ще доведе до приблизително допълнителни 800 милиарда евро годишно.
Увеличението на инвестициите ще бъде "безпрецедентно", каза той. "Ако Европа не може да стане по-продуктивна, ние ще бъдем принудени да избираме. Няма да можем веднага да станем лидер в новите технологии, фар за климатичната отговорност и независим играч на световната сцена. Няма да бъдем в състояние да финансира нашия социален модел. Ще трябва да намалим някои, ако не всички, наши амбиции."
Докладът се аргументира за промени в правилата за конкуренция, които могат да накарат някои технологични и отбранителни сделки да получат по-лесно одобрение от ЕС. Телекомуникациите трябва да бъдат изправени пред по-леко регулиране и да бъдат подпомогнати да се разширят чрез определяне на пазара като общоевропейски, каза той.
Прегледите на сливанията също трябва да вземат предвид "иновационната част от сливането" и икономическата сигурност, каза Драги.
Това би било далеч от решението на Комисията през 2019 г. да блокира сливането на производителите на влакове Siemens и Alstom, германски и френски компании, което би създало европейски шампион и лидер на световния пазар.
"Сега китайците вероятно биха могли да изнасят високоскоростни влакове за Европа", каза Драги, сигнализирайки колко много и бързо Европа изостава.
Докладът твърди, че в основата на икономическите проблеми на Европа е цената на енергията за индустрията, която в момента е принудена да плаща 158 процента повече за електроенергия, отколкото в САЩ, и 345 процента повече за природен газ.
ЕС няма да може да осигури достатъчно мед, литий и други суровини, ако не имитира мощната вертикална интеграция на Китай от миннодобив към корабоплаване, намекна Драги в препоръките си за намиране на металите, необходими за цифровия и енергийния преход: "Европа се нуждае от координирана стратегия, обхващаща цялата верига на стойността, от суровините до крайните продукти."
Фармацевтичният сектор в Европа губи позиции от САЩ благодарение на ниските инвестиции и неравномерните регулации, каза Драги. Частният сектор в САЩ харчи 0,45 процента от БВП за фармацевтични изследвания в сравнение с 0,11 процента в ЕС. САЩ също са много по-бързи в получаването на одобрение за нови лекарства, със средно време за одобрение от 334 дни в сравнение с 430 дни в Европа.
Драги вижда поуки, които могат да се вземат от изследователски центрове като Калифорния - той казва, че ЕС трябва да съсредоточи финансирането върху разработването на ограничен брой "иновационни центрове от световна класа", фокусирани върху модерни терапии, базирани на гени, клетки или тъканно инженерство.
USD
CHF
EUR
GBP
