Молдова провежда в неделя едновременно президентски избори и референдум за вписване на членството в Европейския съюз (ЕС) като стратегическа цел в конституцията.
Настоящата предизборна кампания се проведе в съответствие с променените разпоредби на новия Изборен кодекс. Нейната особеност е, че се провеждат паралелно две кампании - за президентските избори и за конституционния референдум за евроинтеграция.
Резултатите от гласуването ще станат ясни в нощта срещу понеделник.
Единадесет кандидати се борят за поста президент на Молдова.
Настоящият президент Мая Санду е фаворит за спечелване на изборите, а проучванията на общественото мнение показват, че тя води значително пред останалите 10 кандидати.
Прозападният лагер твърдо управлява, откакто Санду спечели властта през 2020 г. и нейната партия спечели мнозинство в парламента през следващата година. Нейното правителство подкрепя по-тясна интеграция със Запада, включително членство в ЕС до 2030 г. Тя категорично се противопостави на нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. и обвини Русия, че се стреми към нейното сваляне, което Москва отрича.
Според едно от последните социологически проучвания, публикувани в началото ма октомври, Санду води убедително с 36% подкрепа, докато бившият главен прокурор АлександърСтояногло събира 10%, а подкрепяният от проруската опозиционна партия на социалистите и два пъти избиран за кмет на втория по големина град в Молдова — Балти Ренато Усатий — 7.5%. Усатий подчертава необходимостта Молдова да поддържа добри отношения както със Запада, така и с Русия.
Предстоящите избори счупиха рекорд по брой кандидати. Досега най-много кандидати имаше на президентските избори през 1996 г. и 2016 г. - по девет. През 2020 г. имаше осем кандидати. Между 2001 и 2016 г. се провеждат парламентарни избори с участието на по правило двама кандидати.
За признаване на президентските избори и конституционния референдум за валидни е необходимо участието на най-малко една трета от избирателите, включени в списъците за гласуване. Това прави около 930 хиляди избиратели.
Ако никой от 11-те кандидати не спечели повече от 50% от гласовете, ще се проведе балотаж на първите двама на 3 ноември.
15 партии се регистрираха за участие в предизборната кампания за референдума. От общия брой партии 13 се регистрираха да участват в кампанията за отговор "Да" на въпроса за промяна на Конституцията, а две - "Не". Това е Партията на комунистите, както и партията "Възраждане", свързана с избягалия олигарх Илан Шор. Последните дори призоваха за бойкот, но ЦИК припомни, че по закон нямат право на такава агитация.
Гражданите трябва да отговорят на въпроса: "Подкрепяте ли промените в Конституцията, за да може Република Молдова да се присъедини към ЕС?" При положителен отговор ще бъдат направени редица промени в Конституцията, чийто текст се одобрява от Конституционния съд и се публикува в бюлетината за изборите.
За признаване на резултатите от референдума за положителни и последваща промяна на Конституцията е необходимо поне половината от гласувалите да изберат отговора "Да".
Повечето молдовци изразяват подкрепа за присъединяване към ЕС, според проучванията.
Според проучване, 63% от избирателите подкрепят членството в ЕС. Социалистите заявяват, че не са против членството, но смятат, че референдумът е политически ход, целящ да помогне на Санду да спечели преизбиране.
В последните години отношенията между Молдова и Русия се влошиха. Проевропейското правителство в Кишинев обвинява Москва в опити за сваляне на властта и намеса във вътрешните дела на страната, докато Москва обвинява правителството на Санду в "насърчаване на русофобия".
Молдовската полиция проведе по-рано през октомври обиски в домовете на лидери, свързани с избягалия проруски бизнесмен Илан Шор, като част от разследване за намеса в изборния процес.
Шор, който е в изгнание в Русия, отрече обвиненията, че се е опитал да подкупи избиратели, наричайки твърденията на молдовските власти "абсурден спектакъл". Според полицията, десетки хиляди избиратели са получили плащания чрез сметки в руска банка с цел да бъде провален вотът, а усилията били ръководени от лица в Русия.
Миналия месец Шор, осъден задочно миналата година за ролята си в кражбата на 1 милиард долара от молдовски банки, предложи в публикация в Telegram да плати на хора, които гласуват "не" на референдума.
Полицията в Молдова заяви, че престъпни групировки с руска подкрепа се опитват да дестабилизират кампанията, включително чрез планове за превземане на правителствени сгради. Според него, над 130,000 молдовци са били подкупени от мрежа, управлявана от Русия, за да гласуват срещу референдума и за проруски кандидати.
По време на боевете в Украйна вносът на руски природен газ беше рязко ограничен, което доведе до висока инфлация и подтикна правителството да търси алтернативни източници на енергия. Москва разполага с близо 1500 войници, разположени в Приднестровието, регион, ограничен от река Днестър, управляван от проруските сепаратисти, които се откъснаха от контрола на правителството в Кишинев в кратка война през 90-те години.
USD
CHF
EUR
GBP
