Молдова е засякла опити да бъдат внесени компоненти за производство на дронове в Приднестровския регион. Това заяви президентът Мая Санду, цитирана от Moldpress.
Според държавния глава молдовските институции са успели да блокират този внос, но рисковете остават значителни.
"Видяхме опити за внос на части за изграждане на дронове в Приднестровския регион. Спряхме този процес, защото не искаме регионът да се превърне във военна база срещу Украйна. Въпросът е би ли спряло тези действия правителство, контролирано от Москва? Кой гарантира, че ще имат смелостта да кажат на Москва: "Не, няма да позволим тези дронове да бъдат построени в Приднестровието"? Ако там се строят дронове, какво се случва с тях? Наскоро дронове, изстреляни от територията на Беларус, достигнаха Полша. Защо Русия не би направила същото с Молдова?", каза Санду.
Държавният глава също така подчерта опитите на Русия да увеличи военното си присъствие на левия бряг на Днестър, включително чрез изпращане на хора с дипломатически паспорти.
"Представете си какво би се случило, ако в Кишинев имахме правителство, което следваше заповедите на Москва. Всички филтри, които сме изградили, щяха да изчезнат и сигурността на страната щеше да бъде компрометирана", предупреди молдовският президент.
Санду подчерта, че целта на тези действия е да се използва Молдова в интерес на Русия, включително в контекста на войната в Украйна.
"Русия инвестира огромни ресурси в изборите в Молдова, защото иска да върне страната в своята орбита. Интересите им не са мирни и последствията за гражданите биха били драматични", добави тя.
Държавният глава подчерта, че най-големият риск е използването на Молдова срещу Украйна от Руската федерация.
"Знам, че някои хора ще кажат: "Не е възможно Молдова да бъде използвана срещу Одеса." Трудно е да си представим такъв сценарий. Знаете ли какво ще ви кажа? Колко от нас вярваха, че може да има война в Украйна? Колко от нас вярваха преди 24 февруари, че ще има война? Вероятно много малко или дори никой. Когато има агресия в съседна държава, когато виждате какво прави Русия в Украйна и когато знаем манията на Русия по Одеса - и реакциите на Москва всеки път, когато ние или други говорят за този риск, са показателни - тези неща не са измислици. Реакциите са преувеличени, защото ги притеснява, че говорим за това", заяви Мая Санду.
Друг сериозен проблем, подчертан от държавния глава, е купуването на гласове.
"Колкото и да се опитват нашите институции, не е възможно да достигнем до всеки гражданин и да разкрием всяка мрежа. Научихме, че такива мрежи се изграждат дори в диаспората и призовавам нашите сънародници в чужбина да не попадат в тези капани. Разбирам, че се предоставят големи суми, говорят за 300 евро или повече", каза президентът.
Санду предупреди, че тези, които приемат пари за гласове, ще бъдат санкционирани със значителни глоби.
"По отношение на нашите граждани, които биха продали гласа си в чужбина, ще обсъдим това с властите на съответните страни, тъй като тези практики са сериозни във всяка демокрация. Моята молба е още веднъж: не продавайте гласа си, не продавайте страната си. Последиците ще бъдат драматични и без значение колко големи пари предлагат купувачите на гласове, тези пари не оправдават предателството към родината. Защото това е предателство към родината в най-прекия смисъл", добави държавният глава.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски призова Европейския съюз (ЕС) да подкрепи Молдова, за да не се повтори грузинският или беларуският сценарий в тази страна. Държавният глава направи това изявление по време на речта си пред Общото събрание на ООН.
На 20 септември Украйна наложи санкции срещу длъжностни лица, бизнесмени и лица, замесени в нарушения на човешките права във временно окупирания Крим, както и проруски фигури от Молдова.
Руското министерство на външните работи привика посланика на Молдова в Москва Лилиан Дарий. Причината е отказът на Кишинев да акредитира руски наблюдатели за парламентарните избори в Молдова на 28 септември.
Приднестровието, което се отцепи от Молдова през 1990 г. и бе подкрепяно от Русия повече от три десетилетия, се намира в най-тежката си икономическа ситуация от края на военния конфликт през 1992 г. насам.