Съвременната хибридна война на новия руски тоталитаризъм се отличава от Студената война на СССР против Западния свят. Ако тогава се подриваха основите на западните общества чрез пропаганда на комунистически идеологеми за "щастието" да живееш в комунистическия лагер и чрез организиране и финансиране на леви терористични групи на Запад, днес руската хибридна война има за основна цел самата ценностна база на Западната цивилизация, констатира доц. д-р Момчил Дойчев*, в анализ, публикуван в профила му във Фейсбук.

Войната е против ценностите на Западния свят - точно срещу тези ценности, които са го направили несравнимо по-успешен и по-силен от тоталитарната комунистическа система, наложена със сила и терор в Русия и завладяната от нея Източна Европа. Атакува се пазарната икономика с идеологемата за "пазарен фундаментализъм", който водел до "нечувана бедност". Атакува се свободата, защото водела до беззаконие, "свободия в нравите" и "подриване на традиционните ценности". Атакува се либералната демокрация, защото водела до "либерален тоталитаризъм". Атакуват се хуманизмът и толерантността на западната култура, защото водели до привилегии за "недостойни и вредни малцинства".

В това отношение съвременната руска хибридна пропаганда има за съюзници в нашите западни страни както новите крайни консерватори и неофашисти, така и крайните леви радикални "либерали". От крайните псевдо-консерватори се взема идеята за неограничената авторитарна власт, за "защита на традиционните ценности" (като тези да имаме право да бием и държим жените вкъщи). На второ място да се откажем от светската власт чрез десекуларизация на обществения живот, да се насочим към авторитарен модел на обществото чрез налагане със сила на "ред, законност и справедливост", което не е нищо друго освен призив за налагане на нова диктатура (ре-тоталитаризация).

Но по-опасни са "интимните неприятели на демокрацията". Сред интимните неприятели на демокрацията Цветан Тодоров отбелязва ултралиберализма, политическото месианство и популизма. Той акцентира върху ултралиберализъм, който условно може да се нарече "десен" и "икономически". Като негови представители той поставя мислители като Фридрих Хайек, Лудвиг фон Мизес и дори класически либерали като Адам Смит и Бастиа. Тяхната "вина" е, че се противопоставят радикално на левичарството и социализма като "път към робството". Критиката към "десния ултралиберализъм" се насочва основно към икономическата му доктрина относно ролята на пазара. Ултралибералите се дистанцират от "меката ръка" на класическия либерализъм и се застъпват за такава минимална форма на държавна интервенция, която разчиства пътя на конкуренцията и тоталното господство на пазара, в което има вътрешно противоречие.

За съжаление Цветан Тодоров не разглежда опасността от левия ултралиберализъм. Всъщност левият ултралиберализъм, който доминира интелектуалния дебат в западните общества е много по-интимен и опасен враг на демокрацията. Докато десните ултралиберали защитават по-външни характеристики на демокрацията и чрез т.нар. "политическо месианство" наивно смятат, че е възможен "износ на демокрация" в недемократични страни, в които липсва напълно демократична политическа култура, левите ултралиберали пледират за "неограничена свобода" и "безгранична справедливост". Те отхвърлят "буржоазната репресивна толерантност" (защото, видите ли, както ни убеждава Маркузе, не позволявала на левите терористи да взривят западната цивилизация!) и са за "истинска, неограничена толерантност" към враговете на свободата и демокрацията с оглед да унищожат и двете.

Така по същество левите ултралиберали, които отхвърлят диктатура през прозореца, я вкарват обратно през вратата на западните общества. Достатъчно е да припомним колко много левичари днес подкрепят фашизоидната агресивна олигархична диктатура в Русия не само защото е антиамериканска, но и защото се разглежда като цивилизационна алтернатива, а не като победа на тоталитарното варварството над цивилизацията. Това е парадокс и неразрешимо ирационално противоречие в идейния багаж на днешната левица.

Ултралевите "либерали" от 50 години фабрикуват различни малцинства с цел да разпарчатосат демокрацията на враждебни едни на други политически групировки, воюващи едни с други и защитаващи радикални противоположни на истинската демокрация и истинския либерализъм идеи. Ако "отдясно" предлагат абсолютно свободен (без правила, гарантирани от държавата) пазар, то "отляво" пледират за абсолютна свобода на нравите ("всичко е позволено" вместо "всичко, което не е забранено със закон е позволено"), "безгранична толерантност" (към тези, които рушат свободата и демокрацията, както и свързано с даване на незаслужени привилегии на изфабрикувани малцинства), пропагандиране на индивидуалните права на човека, но без никакви задължения към обществото и пр.

От всичко това се възползва хибридната пропагандна война на новия тоталитаризъм - и десните радикални ултраконсерватори, и левите радикални ултралиберали станаха съюзници на руския хибриден тоталитарен режим, подривайки ценностната основа на западната цивилизация.

Достатъчно е да видим резулатите от това в условията на популисткия дух на днешното време. Същностните политически проблеми на нашето време се подменят от псевдодебати като: в САЩ - "за" и "против" Тръмп, във Великобритания - "за" и "против" Брекзит, у нас за Борисов-Фандъкова или БСП-Мая Манолова.

Ако сравним западните лидери, сринали комунизма преди 30 години с днешните западни лидери достигаме до извод дали изобщо е възмогно сравнение. Можем ли да сравняваме Рейгън с Тръмп (а и с Обама и Буш), Тачър с Джонсън, Кол с Меркел, Митеран с Макрон, папа Йоан Павел Втори с неговите наследници на Светия престол?

Всички тези лидери са симптом за кризата на западната либерална демокрация. А идването на власт на неадекватни западни лидери е една от целите на хибридната война на новия руски тоталитаризъм.

* Доц. д-р Момчил Дойчев е преподавател по политически науки в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България.