Непросветените и малодушните имат привилегията да са мнозинство в демокрацията

Румен Радев и обкръжението му естествено бяха доволни от внушителната си изборна победа, но и някак изглеждат притеснени от нея. Пълните мнозинства са нож с две остриета. Няма с кого да оправдаеш или поне да споделиш непопулярните си (в случая с ПБ - прокремълски) решения. А и твърде високата степен на единомислие отговаря на буквата на демокрацията, но не и на духа й. Той предполага обществото да е политически представено в различите си интереси, което да води до междупартийни битки, изстрадани компромиси и трудни договорки. Въобще, да се прави не политика на силата - от последна инстанция, а на диалога - с взаимен контрол. От такава гледна точка дори сглобката между ПП/ДБ и ГЕРБ, създадена да възпрепятства евроскептичен завой на страната, беше по-демократичен феномен от еднопартийната власт, с която се сдоби ПБ и вече няма кой да я спре да завие към Русия.

Пълно мнозинство в демократична среда на защитено партийно многообразие е съмнително, защото е малко вероятно да възникне от само себе си, а по-скоро е продукт на пропаганден инженеринг. Особено ако избирателите са под въздействието на мощни пропагандни централи, каквито бяха изградени през съветския период, когато приоритет на държавата бяха "пропагандата и агитацията". И по-късно бяха пригодени за целите на хибридната война (по дефиниция - пропаганда плюс корупция), която Русия води с "колективния Запад". Част от нея е и горещата война в Украйна, където пропагандата се зае чрез конспиративни теории да размени местата на агресора и жертвата.

„Когато превърнеш собствената си държава в бантустан, не се сърди, че не те уважават“

Разговор за News.bg

Влиянието на руската (по-точно съветско-постсъветска) пропаганда и в трите случая на пълно мнозинство у нас през прехода личи по това, че то е все по същата партийна линия - БКП-БСП-Русия (първо, по времето на Луканов - 52.7%, после на Виденов - 52.1% и сега на Радев - 54. 6%). Сходен резултат (57.1%) бе постигат по времето на Костов, но с широка дясна коалиция (ОДС), събрала различни партийни интереси, включително и лявата Българска социалдемократическа партия на Петър Дертлиев. Онова, което ги обединяваше, бе битка с комунистите (след привидното им падане от власт) да приобщят България към западните демокрации. Тогава тя тръгна по този път и въпреки всички опити все още не може да бъде отклонена.

По времето на Луканов и Виденов продължаваше да се усеща инерцията на старата съветска пропаганда, гарнирана с разпалването на актуални страхове. Още живите милион бивши членове на БКП и техните семейства лесно можеха да бъдат излъгани, че ако изпуснат властта, с тях ще постъпят така, както партийните им предци са постъпвали след 9 септември. При Виденов пропагандата вече експлодираше според поговорката "Крадецът вика дръжте крадеца" и страха от криминализацията на обществото, започната от силови групировки, създадени с дейното участие тъкмо на бившите комунистически служби.

Наследената от "диктатурата на пролетариата" власт обаче нямаше какво друго да докара на България освен Лукановата и Виденовата зима. Катастрофата след последната беше толкова голяма, че трябваше да минат 30 години, за да може руската пропаганда отново да съдейства за мобилизирането на пълно мнозинство в подкрепа на социалистическата партия. Ролята й с днешна дата е поета от ПБ - прогресивното е новото социалистическо според модите в ляво. Иначе пропагандата си кара както си знае, яхнала всички възможни страхове - от това, че Европа ще ни открадне децата и спестяванията, през еврото, та до ядрен удар за наказание, ако не слушаме Путин. Успехът й е пред по-непросветените и по-малодушните, които обаче имат привилегията да са повечето и се дължи все на старата сделка: права срещу сигурност. Властта ти казва какво да мислиш и правиш, а в замяна ти обещава, че ще те пази от враговете, които сама е измислила. И дори ти предлага битови придобивки - например нафтова печка, москвич, панелка с остъклен балкон, капачки за буркани...

Прехвърлил си отговорността за себе си от себе си на вездесъщото "те" и облекчен си се претопил в анонимното величие на народа, пред което са ни учили смирено да мълчим. Кой обаче ни е учил? Левски ли, който слага след "народ" четири въпросителни: "Народе????" или - още по-малко, Петко Р. Славейков, който е направо гневен: "не сме народ, а мърша". Изглежда ни е учила пак съветската пропаганда, взела на въоръжение този мощен колективен образ, с който още в зародиш задушава индивидуалната воля и инициатива. За целта от народа не се изисква нищо друго, освен мълчаливо да легитимира властта (народната власт), за да може да говори от негово име и да обявява критиците си за "врагове на народа" или за "народни изедници", както е било популярно през първото десетилетие на съветската окупация у нас. И освен това, за да оправдае собствената си пролетарска необразованост, като постави народа високо над просветените му елити и ги обрече на гонения и изчезване, така че вече всичко да е само народно - от републиката до локума.

Противопоставянето на народа и елитите му "по условие" го води към диктатура, защото демокрацията етимологически произтича от народ, но е по силите единствено на национален елит, който има необходима за това компетентност и мотивация. Какъвто е бил нашият след Освобождението и за броени години ни издига до "българското чудо" в очите на Европа. И какъвто елит не се създаде след 9 ноември - веднъж заради планираното му унищожаване от съветския режим, и втори път - заради отново насажданата от постсъветската пропаганда омраза към него. Това става като неспирно е облепван с етикети, изфабрикувани специално, за да дразнят "народното ухо": жълтопаветници, умнокрасиви, протестъри, либерасти, еврогейове, грантаджии, соросоиди... Дори "интелектуалец" е превърнат в обиден етикет. Пропагандата разчита да провали демократичния проект на страната пак с народа на уста, защото той в анонимната си пасивност лесно става поданик на диктатурата. Докато на демокрацията поданици са гражданите със своето критично мислене, които гледат не просто "нашите" да са на власт, а как я упражняват и за разлика от народа, не могат да бъдат превърнати от съветската пропаганда в безропотна клиентела на властта. Впрочем, осъвременената версия на пропагандния конструкт "народ" са "хората", на които Делян Пеевски не спираше всичко да обещава какво ли не и така издаваше близостта си ИТН - партията, присвоила народа с популистка цел още от заглавието си.

С други думи пълните мнозинства принадлежат на демокрацията, ако са израз на граждански консенсус или както в САЩ са традиционна размяна на местата в двуполюсен модел, но са пробив в демократичния модел, ако са избрани от заблуден народ. Иначе най-голямата демокрация в света щеше да е Русия, където Путин има 80% одобрение, нищо че опонентите му отиват в затвора или направо бързат сами да скочат от някой прозорец.

Станахме ли черната овца на ЕС?

Специален текст за News.bg