Непосредствено преди изборите с надеждата да се окаже шега предупредих, че изглежда ще имаме една лоша и една добра новина. Лошата: изборът между Европейския съюз и (бившия) Съветски съюз ще е в полза на втория. А добрата: изборът между статуквото и промяната на олигархическия модел ще е в полза на промяната. Но предвидих, че си заслужава да помислим и дали можем да осъмнем с две лоши новини: съветизация без друга промяна. И за съжаление все повече натам вървят нещата...

Управляващите вече не само не говорят за олигархически модел - той остана в предизборната риторика, но сякаш са по-благосклонни към носителите му, отколкото към противниците му, инициирали протестите срещу него в края на 2025 година. За сметка на това последователно налагат държавна политика на проруски евроскептицизъм, макар с половин уста да твърдят обратното.

Първата "европейска работа" на Румен Радев като министър-председател на България бе в противоречие с останалите държави от ЕС да не се присъедини към инициативата за трибунал срещу Путин заради агресията му в Украйна. Нямало смисъл, ако не бъде победен, което пък нямало как да стане, размахва пръст Радев. Макар да му е ясно, че смисълът на трибунала е не толкова практически - още утре Путин да бъде арестуван и съден, колкото символичен - заявка кой зад кого стои във войната. Както и едва ли не му е ясно, че отказът му е именно символично послание и то с троен адресат.

Първо, към Путин: в България дойде правителство, което е на руска страна. Второ, към ЕС: щом сме либерална общност, ще ме търпите, както търпяхте Орбан. И трето, към местните избиратели, на които руската пропаганда успя да внуши, че да кажем "не" на ЕС, е проява на независимост, а не продължение на зависимостите от съветските времена. Посланието на Радев към тях е: аз браня вашия национален интерес, нищо че той задължително трябва да съвпада с руския.

И след като с реакцията към трибунала Радев даде знак, че не приема Путин за виновен, побърза да даде такъв и че не приема украинците за негова жертва. Едва дочака първия месец от управлението си, за да оповести, че "слага край на предоставянето на въоръжение от българската армия за Украйна... Вече сме дали достатъчно". Колко е достатъчно, когато руските атаки продължават, даже по-ожесточени, отколкото в началото на войната. Но ние, вместо да проявим ценностна солидарност с партньорите си от ЕС и човешко състрадание към нападнатите ни съседи, включително и към сънародниците ни сред тях, се занимаваме с бакалски сметки. А и те даже не излизат, защото сме предоставяли оръжие на Украйна, което вече не ни е било необходимо, а и това отдавна не правим. Какво значи шумно да откажеш помощ, която и без туй не предлагаш? Значи втора демонстрация (за по-малко от месец), че България вече не е на страната на Украйна, а е на страната на Путин. И няма значение, че по негова заповед загинаха безпричинно вече два милиона души по фронтовете и в тила на войната. И че превърна живота на живите в кошмар, само защото искаха да влязат в ЕС и да живеят нормално като нас.

На Радев обаче и това му беше малко и спешно намери начин за трета демонстрация на верноподаничество към Москва, като единствен в ЕС се закани, че ще наложи вето на 21-ия пакет санкции срещу Русия, ако в тях присъства патриарх Кирил - бивш колега на Путин от КГБ и настоящ олигарх. Радев твърди, че го защитавал не персонално, а като глава на Руската православна църква, но това още по-дълбоко го обвързва с руската агресия в Украйна и демаскира миролюбието му като протоколно. Защото именно РПЦ обяви нахлуването на Путин в Украйна за Свещена война, която Русия води срещу Запада, "изпаднал в сатанизъм" и тям подобни брътвежи, без връзка със здравия разум и в отрицание на православната етика. Те звучат по-заплашително и от ислямски фундаментализъм и издават нещо, което за наблюдателите отдавна не е тайна - войната в Украйна за Путин само прелюдия към война със Запада, т.е. с ЕС. И само чака Украйна да падне, за да продължи нататък.

На Радев обаче изглежда не му е неудобно, че с подкрепата си за "свещената война" се превръща в черната овца на ЕС и даже му дава акъл, "за да оцелее", сам да застане срещу себе си. "Европа има нужда от солидна доза евроскептицизъм", казва от позицията на последна по какви ли не показатели държава в съюза. По някои от тях само Унгария падна под нас, именно когато следваше руските интереси. Защото геополитическият тест зад кого стоиш във войната в Украйна е тест дали си за демокрация или за диктатура, а диктатурите неизбежно обричат населението си на безправие и мизерия.