Над 600 000 души са гласували в Хонконг тази неделя, като символичен протест срещу новия закон за националната сигурност, приет от Китай.

При днешния неофициален вот ще бъдат определени кои кандидати печелят най-много подкрепа, за да се явят на изборите през септември за членове на Законодателния съвет в Хонконг, предаде Ройтерс. Стремежът е те да се възползват от сегашните антикитайски настроения и да спечелят мнозинство в Съвета, взимайки повече гласове от пропекински настроените кандидати.

Новият закон за националната сигурност на Хонконг, приет от Китай в началото на юли, предизвика възмущението и на западния свят, и на продемократично настроените жители на града-държава. Сред по-спорните основни положения в този закон е създаването на нова Служба за национална сигурност, която няма да бъде под юрисдикцията на местното правителство и предоставяне правото на властите в Китай да имат юрисдикция по "сложни" случаи, включващи чужди държави или непосредствени заплахи за националната сигурност. Така заподозрените ще трябва да бъдат пращани в Китай, с който Хонконг няма формални споразумения за екстрадиция.

Освен това участници в мирни протести, за които се докаже, че имат връзки с чужди държави, рискуват да получат 10-годишна ефективна присъда.

Хонконг се насочва към същата съдба като Тибет

Хонконг се насочва към същата съдба като Тибет

На Тибет беше обещана формулата "Една държава, две системи"

Ето защо не е учудваща днешната висока избирателна активност, която според организаторите на вота ще изпрати много силен сигнал до международната общност. И той е, че жителите на Хонконг не се отказват лесно.

"Ние сме все още в демократичния лагер и подкрепяме демокрацията и свободата" - казват организаторите.

Те са доволни, че въпреки предупрежденията на висш служител в Хонконг, че вотът може да се окаже в нарушение на новия закон за националната сигурност, стотици хиляди хора са се стичали към 250-те избирателни секции в града, където са били обслужвани от хиляди доброволци.

Там, където пред секциите са се образували дълги опашки, хората са имали право да гласуват по мобилните си телефони, но преди това е трябвало само да удостоверят самоличността си.

Организаторите обявиха, че в двата дни, в които можеше да се гласува, 592 000 души са дали своя вот онлайн, а 21 000 са пуснали хартиени бюлетини. Това е повече от очакваното.

"Дори и над нас да е надвиснал новият закон за националната сигурност, 600 000 души не са се уплашили, проявили са смелост и са гласували", подчерта един от организаторите на вота Ау Нок-хин.

Но въпреки този тактически вот, който има за цел да увеличи максимално шансовете на антикитайските кандидати, има опасения, че властите могат да се опитат да спрат някои кандидати да се кандидатират на изборите през септември.

"Съгласно закона за националната сигурност китайските власти могат да арестуват или дисквалифицират всеки кандидат, който не им харесва, без да имат основателна причина за това", заяви един от участващите в изборите.

Но независимо от риска, участниците не се страхуват. Според наблюдатели това е разбираемо - в момент, когато властите в Хонконг вече месеци наред забраняват масови публични събирания и митинги и арестуват всеки, който вика и издига лозунги, вотът е рядък шанс всеки гражданин, който иска, да изрази волята си.