Резултатите от референдума в Македония не затварят вратите на страната по пътя ѝ към ЕС и НАТО. Toва мнение изказа преподавателят във ВСУ "Черноризец Храбър" и ЮЗУ "Св. Неофит Рилски" проф. д.н. Нина Дюлгерова.
На въпрос на News.bg актуални ли са предсрочните избори в Македония и какво би последвало за страната от тук нататък проф. Дюлгерова отбеляза, че по-скоро няма да има предсрочни парламентарни избори. Нещата в македонската страна се контролирали, защото много се говорило за външния фактор.
Според професора македонският проблем може да се реши на парламентарен контрол.
Тя оцени предложеното име на Македония като конюнктура.
Проф. Дюлгерова допълни и че ние сме тези, които имаме минало, и трябва да се признае останалото в историята, въпреки че в настоящето, помагаме на Македония да влезе в ЕС и НАТО.
"В политиката се минава през трупове, за да се стигне до определената цел", каза в заключение проф. Дюлгерова.
Анализаторът Симеон Николов от Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения коментира, че българската страна е заинтересована Македония да стане част от Европейския съюз и НАТО, но не и на цената на бъдещо усложнение във взаимоотношенията на двете страни.
Според Николов България има голяма вина затова, че не се е намесила във въпроса за името на македонската страна.
По думите му резултатът от референдума обединява два въпроса. Първият е, че македонците не подкрепиха договора, защото удря техния македонизъм в основата му. Вторият въпрос - причината за резултата била тактическа, тъй като нямало смисъл да се призовават македонците към повече активност.
Политическият анализатор и юрист Мирослав Попов определи бежанците като диспечерски център на света, който преразпределя човешките потоци и общности из света.
Експертът припомни, че от около десетина години се говорило само за глобални пактове на миграцията и бежанците, но по думите му въпросните глобални пактове не страдали от достоверност и почтеност.
Попов обясни, че на друг форум преди години се обсъждало как българското общество да назовава бягащите човешки потоци и общности - мигранти или бежанци. Друг бил казал, че трябва да се обръщаме към тях като "преселниците" и "на някой от нас ни светна".
Той оцени идеята за създаването на бежански квоти като абсурдна и налудничава.
Анализаторът уточни, че държавите биха могли да регулират достъпа до тях от мигранти, но това е правен въпрос. Според него Европа се е объркала от така наречената мигрантска криза, която не е била съвършено спонтанна възникнала, а е била подпомагана и дирижирана.
Той изрази съгласи, че светът се нуждае от нов икономически, социален и справедлив ред, но въпросният трябва да се осъществи по демократичен начин по принципите на международното право, зачитайки принципа на равнопоставеност на държавите-членки.
Мирослав Попов апелира да се помага повече на африканските държави да изградят силна икономика.