Балканите остават един от най-разнородните региони в Европа по отношение на рисковете за мир, демокрация и сигурност, показват данните от Нормандския индекс за 2025, изготвен от Изследователската служба на Европейския парламент. Индексът очертава цялостна картина на стратегическите заплахи в глобален мащаб и поставя страните от региона на много различни позиции - от относително стабилни до силно уязвими.

Какво представлява Нормандския индекс?

Нормандския индекс измерва стратегическите заплахи за мира и демокрацията в 137 държави и ЕС-27, като използва скала от 0 до 10, при която по-високият резултат означава по-нисък риск. Анализът комбинира геополитически, икономически, социални и институционални показатели - включително въоръжени конфликти, демократични процеси, енергийна зависимост, икономически кризи, киберсигурност, престъпност и устойчивост срещу дезинформация. Данните се базират на международно признати източници като Global Terrorism Index, Fragile States Index и показатели на ЕС. Целта на индекса е да служи като инструмент за ранно предупреждение и за ориентиране на европейските политики за сигурност.

Къде сме ние?

В индивидуалната си оценка България се намира в средната част на европейската класация, с по-ниски стратегически рискове в сравнение с част от Западните Балкани и Източна Европа, но с по-високи спрямо най-стабилните държави в Северна и Западна Европа. Индексът традиционно отчита за България политическата нестабилност и институционалната фрагментация като основни рискови фактори, наред с икономическата уязвимост и енергийната зависимост.

В същото време членството в ЕС значително снижава общия профил на риск, тъй като България попада под общите политики за сигурност, енергетика, икономическа стабилност и върховенство на закона. Затова и страната не е сред високорисковите, а по-скоро в групата на умерено устойчивите демокрации, но с хронични вътрешни слабости.

Балканската картина

В рамките на Западните Балкани и съседните държави се откроява Косово, което според индекса се нарежда най-напред в региона по най-ниско ниво на стратегически рискове, благодарение на сравнително стабилна вътрешнополитическа среда и силна международна ангажираност. Албания и Северна Македония следват с близки резултати, като индексът отчита напредък в институционалната стабилност, изборните процеси и европейската интеграция, но и продължаващи рискове от политическа поляризация.

Черна гора се позиционира в средата на регионалната класация - със сравнително ниски рискове в сферата на сигурността, но с уязвимости, свързани с вътрешнополитическа нестабилност и икономическа зависимост. Сърбия е оценена с по-високо ниво на стратегически заплахи, като индексът подчертава проблеми, свързани с демократичните стандарти, външнополитическата ориентация и енергийната сигурност. Молдова остава сред по-уязвимите държави в европейския контекст заради силния геополитически натиск и икономическите последствия от войната в Украйна, докато Турция се класира значително по-назад, с отчетени рискове за демократичните процеси, върховенството на закона и регионалната сигурност.

Общият извод

Нормандският индекс за 2025 г. показва, че Балканите не могат да бъдат разглеждани като единен рисков пояс. Регионът е силно фрагментиран - от държави с относително ниски стратегически заплахи и напредък към европейските стандарти, до страни с натрупани вътрешни и външни уязвимости. В същото време индексът подчертава, че политическата поляризация, икономическата несигурност, киберзаплахите и климатичните рискове остават общи предизвикателства за почти всички балкански държави, независимо от позицията им в класацията.