Ливиу Драгня дърпаше конците иззад кулисите в Букурещ. Под неговия надзор Румъния бе хвърлена в мрежата на корупцията и шуробаджанащината. Сега лидерът на социалдемократите влиза в затвора. Румънците ликуват, констатира Роберт Шварц в коментар за Дойче веле.

Поражението на тъй наречените социалдемократи в Румъния на евроизборите се превърна в прелюдия към окончателния залез на техния партиен лидер Ливиу Драгня, а и на самата партия. Само ден след шамара, който му зашлевиха румънските избиратели, той трябваше да приеме още едно поражение. В понеделник (27 май) Върховният съд потвърди присъдата му от три години и половина за подстрекаване към злоупотреба със служебно положение. Миналата година той я обжалваше. Сега решението на съда е окончателно. Драгня има още една присъда - две години затвор условно за опит да повлияе на референдума през 2012 година за отстраняване на тогавашния президент Траян Бъсеску.

Горчив край за Драгня

Какъв горчив край за кукловода на една партия, която се превърна в мрежа от корупция и шуробаджанащина! В неделя, след изборното поражение на "неговата" Социалдемократическа партия, Драгня си позволи да говори за продължаване на "успешната социална" политика. Това навява спомени за края на 1989 година, когато тогавашният комунистически диктатор Чаушеску обеща на гневните демонстранти в Букурещ увеличаване на мизерните заплати със 100 леи и така се опита да спаси кожата си. Добре известно е как приключи всичко тогава. От политическите промени в Румъния са изминали почти 30 години, но наследниците на някогашните комунисти - румънските социалдемократи - така и не научиха нищо ново за това време.

Европейските избори показаха колко далече от реалността живеят Драгня и неговата клика: те се опитаха с антиевропейска реторика и популистки, лъжливи лозунги да настроят избирателите срещу либералните и демократичните сили в страната, както и срещу либералноконсервативния държавен глава Клаус Йоханис. Драгня и контролираното от него румънско правителство обещаха на избирателите всичко, за което се бяха сетили, без обаче да си дават сметка, че с лъжите си ще настроят срещу себе си и много свои привърженици. И на изборите се случи точно това - и в страната, и в чужбина. Хиляди румънци, които живеят и работят в страните от ЕС, търпеливо чакаха на опашка пред румънските консулства, за да дадат гласа си за ЕП и същевременно да участват в референдума, насрочен от президента Йоханис, за независимостта на съдебната система и борбата срещу корупцията.

Румънското правителство и подчинената ѝ Централна избирателна комисия опитаха с всички сили да попречат на гласуването на румънците в чужбина. Разкритите избирателни секции бяха прекалено малко за четирите милиона румънци, живеещи в страните от Общността. Дългите опашки, извили се пред избирателните секции в Берлин, Рим, Лондон и много други европейски градове, предизвикаха възхита сред местните хора: вижте румънците, готови са да чакат с часове, за да дадат гласа си за Европа, това е чудесно!

Оставка за правителството!

И единствените, на които това не им бе по вкуса, бяха Драгня и румънското правителство. Те разпоредиха на избирателните секции да затворят врати в 21 часа, с което на много хора им беше отнета възможността да упражнят правото си на глас. Тъжен римейк на скандала от президентските избори преди пет години, когато тогавашният румънски външен министър загуби поста си. Каква ирония на съдбата! Същият този човек е виновен и за сегашния провал. За щастие някои посланици не спазиха стриктно указанията от Букурещ и допуснаха и последните чакащи да дадат своя глас в посолствата. Например в Берлин, където последният желаещ да гласува стигна до урната малко преди полунощ. По това време в Букурещ отдавна вече бяха изключили електронната система за приемане на гласове. Което само показва, че Румъния не е много далеч от "банановите републики", макар да е в сърцето на Европа.

Логичното продължение на този провал може да бъде само едно: оставка на компрометираното правителство на социалдемократите! И колкото по-скоро, толкова по-добре. За доброто на европейска Румъния и на самата Социалдемократическа партия, която е заплашена да изпадне в дълбока забрава, ако не се реформира - бързо и из основи.