Въпреки че бунтовниците Хути от Йемен поеха отговорност за високотехнологичната нощна атака срещу саудитските петролни съоръжения миналия месец, нападението бе почти сигурно започнато от Иран. Като не предоставя на Иран друг вариант, освен да демонстрира военната си способност, американският президент Доналд Тръмп изложи себе си и своите саудитски съюзници като хартиени тигри, пише за "Проджект Синдикат" Йошка Фишер, външен министър и вицеканцлер от 1998-2005 г. и изигра ключова роля за създаването на Зелената партия на Германия, която той ръководи почти две десетилетия.

В стария Близък изток един единствен всеобхватен конфликт - между Израел и арабските страни - имаше много фронтове и прерогативите на Запада бяха да защитят притока на петрол към световната икономика. В новия Близък изток определящият конфликт е по-широка борба между множество играчи, търсещи регионално предимство.

Тази нова борба започна, когато бившият американски президент Барак Обама даде началото на по-широкото оттегляне на Америка от региона, но тя се засили при Доналд Тръмп. Поне Обама имаше политическа визия за региона. Тъй като ядрената сделка с Иран през 2015 г. предреши надпреварата за ядрено оръжие, той се надяваше, че облекчаването на санкциите и по-бързият икономически растеж ще позволи постепенната реинтеграция на Иран в международната общност през следващото десетилетие. За разлика от тях Тръмп няма стратегия и иска да прикрие оттеглянето на Америка от региона, което в момента демонстрира в Сирия чрез открито предателство на кюрдите, с войнствена реторика и мащабен износ на оръжие за американски партньори и съюзници в Персийския залив.

От своя страна, Саудитска Арабия, най-богатата в региона, предимно сунитска сила (ако не се брои Турция), отдавна има амбиции за регионална хегемония - поне в Персийския залив и на Арабския полуостров - и възприема предимно шиитски Иран като основен съперник. През последните няколко години Иран и Саудитска Арабия водят катастрофална прокси война в Йемен, което доведе до мащабен брой жертви на цивилни и хуманитарна катастрофа.

Но ситуацията се промени миналия месец, когато нощна атака, насочена към сърцето на саудитската петролна индустрия, изпрати ударни вълни през световната икономика. Няколко дрона успяха да проникнат в саудитското въздушно пространство, неоткрити и проведоха прецизни атаки върху ключови петролни инсталации. Саудитските военновъздушни сили - ако има такива - изглежда са приспани бързо, което предполага, че нападателите са имали доста добри познания за местните условия.

Среднощна атака без предупреждение поражда очевидни въпроси. Кой го направи и как го направиха? Подкрепяните от Иран бунтовници Хути в Йемен поеха отговорност, но те не са в състояние да извършат подобно нападение. Като се има предвид използваната технология и логистиката, единственият правдоподобен заподозрян е Иран, въпреки отрицанията на иранското правителство. А по отношение на мотива и интереса е ясно, че Иран е спечелил най-много от удара.

В крайна сметка Саудитска Арабия е унижена в очите на света и се излага като крещящ хартиен тигър. В допълнение към безспорния провал на саудитската контраразузнаване да открие или предотврати нападението е също толкова очевидният факт, че Саудитска Арабия рано или късно ще загуби войната в Йемен. В този момент стремежите им за хегемония ще станат още по-голям източник на присмех.

И така, в окончателния анализ отговорността за нападението над Саудитска Арабия почти със сигурност е на Касем Сюлеймани, генералът, който командва отдела за чуждестранни операции на Ислямския революционен гвардейски корпус. С тази атака Иран се доказа като основна регионална сила с впечатляващи технически и логистични възможности, които не могат да бъдат лесно пренебрегнати. Това би могло да промени коренно стратегическите сметки в региона. Всички петролни монархии от арабската страна на Персийския залив несъмнено вече преоценяват своите външнополитически перспективи, интереси и лоялности.

Иран също остави Тръмп да изглежда слаб. След отказа си да отговори военно на нападение срещу ценен регионален съюзник, Тръмп уволни своя съветник по националната сигурност Джон Болтън, силен враг на иранския режим. Никой не трябва да пролива сълзи за Болтън. Не може да се изключи възможността прокуденият да е предизвикал тази атака.

Външнополитическото дилетантство на Тръмп - използването на войнствено избухване, за да прикрие липсата на правдоподобни варианти и стратегия - изглежда играе решаваща роля за създаването на настоящата ситуация. Решението му да се откаже от ядрената сделка с Иран, без да мисли за това, което ще последва, се оказа връх на глупостта и ще е много опасно.

Но има една друга динамика, която трябва да се вземе предвид. След срещата на върха на Г-7 в Биариц, Франция, в края на август се заговори за възможна среща между Тръмп и иранския президент Хасан Рохани. Атаката срещу петролните съоръжения в Саудитска Арабия се случи само седмици по-късно, малко преди двамата лидери да бъдат в Ню Йорк за Общото събрание на ООН, където можеха да се срещнат. Въпросът тогава бе дали атаката е част от по-широка борба за власт между иранските радикали и умерените.

Каквато и да е ситуация, тъй като позицията на Саудитска Арабия вече е ерозирала, двете реални военни сили в региона са Израел и Иран. Двете страни изглежда се движат към опасна конфронтация. Израел е силно притеснен от очевидния капацитет на Иран да започне прецизни атаки на далечни разстояния с дронове или балистични/крилати ракети. И ако това вече не представляваше значителна заплаха за националната сигурност на Израел, Иран би могъл да се опита да предостави на Хизбула или други нейни регионални пълномощници подобни възможности.

Ако Израел бе атакуван със същата точност и изтънченост като удара по Саудитска Арабия, Близкият изток щеше да бъде потопен във война в мащаб над всичко, което е преживял досега. За съжаление (но за щастие за руския президент Владимир Путин), това е реалността на свят, в който САЩ се отказаха от всякакви претенции за глобално лидерство.

Сега е моментът, който решава бъдещето на "Близкия изток"

Сега е моментът, който решава бъдещето на "Близкия изток"

След ВСВ, САЩ има 3 интереса в региона - енергийни ресурси, поддържане на израелската сигурност и гаранция, че никой не може да оспори предходните 2