Най-мащабният и ужасяващ процес срещу българско правителство е Народният съд 1944-1945 г. За четири десетилетия обаче това е петият процес срещу политици, управлявали страната,

Първият държавен съд (1901-1903 г.) е срещу правителството на Тодор Иванчов, обвинено в корупция. Министър председателят Тодор Иванчов, министърът на вътрешните работи Васил Радославов и министърът на външните работи и изповеданията Димитър Тончев са осъдени на 8 месеца затвор и лишаване от граждански и политически права.

Седем месеца след прочитане на присъдата обаче са амнистирани от Народното събрание.

Вторият държавен съд ( 1910 - 1914 г.) е срещу правителствата на Рачо Петров, Димитър Петков и Петър Гудев.   И в този случай обвиненията са за корупция.

Имената на ген. Рачо Петров и Михаил Савов /военен министър във правителството на Рачо Петров, правителството на Димитър Петков, правителството на Димитър Станчов и правителството на Петър Гудев/ са замесени в скандал за злоупотреби при доставката на патрони за военното министерство.

Двамата взимат високи комисионни в навечерието на Балканската война, както става ясно по-късно.

След 4 години заседания и взаимни обвинения до присъда не се стига. Правителството на Васил Радославов се намесва и слага край на процеса.

Десет години по- късно същият този кабинет застава от страната на подсъдимите.

През октомври 1919 г. правителството на Александър Стамболийски изземва функциите на съдебната власт и заповядва да бъдат задържани лицата, виновни за въвличането на страната в Първата световна война.

Бившите министри са сочени като основните виновници за втората национална катастрофа.

Процесът силно се политизира и протича в атмосфера на натиск, манипулации и груба намеса в работата на съда. Земеделското правителство променя състава на съдиите, като двама от тях са хвърлени в затвора.

Преди 85 години, на 31 март, присъдите са произнесени с 8 гласа „за" и 7 „против". Д-р Васил Радославов, министър председател, Димитър Тончев, министър на финансите, Петър Пешев, министър на народното просвещение, Христо Ив. Попов, министър на правосъдието, Петър Динчев, министър на земеделието и държавните имоти и Добри Петков, министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, са осъдени на строг тъмничен затвор. Произнесени са още няколко по- леки присъди, като имотите на всички подсъдими са конфискувани.

След Деветоюнския преврат 1923 г. всички, с изключение на Васил Радославов и Димитър Тончев, са помилвани.  

Д-р Васил Радославов по това време не е в България. След подписването на Солунското примирие 1918 г. той заминава за Германия и остава там до смъртта си през 1929 г. Същата година са премахнати всички решения и последствия от дейността на третия държавен съд.

Деветоюнският преврат спасява и обвиняемите в четвъртия държавен съд (1922- 1923 г.). Той се провежда успоредно с трети и е срещу правителствата на Иван Ев. Гешов (1911- 1913 г.), Стоян Данев (юни-юли 1913 г.) и Александър Малинов (юни- ноември 1918 г.).

Обвиняемите са сочени като виновници за националните катастрофи след Балканските и Първата световна война, но на практика процесът е опит за обезглавяване на опозицията.

През 1922 г. опозиционните партии организират общ събор във Велико Търново. Малцина от лидерите им обаче успяват да стигнат до Старата столица. Оранжевата гвардия започва унизителна саморазправа с тях по гарите преди града. Опитът за надигане на глава е смазан от управляващите и използван за започване на съдебен процес.

Преди началото му е се провежда референдум (бяла бюлетина - невинни, черна - виновни), по време на който народът с мнозинство гласува „виновни".

12 министри са затворени в Шуменския затвор, но до процес не се стига. Военният съюз изпреварва събитията като прочита на 9 юни присъдата на земеделското правителство.

Последният съд срещу правителство на България (1944- 1945 г.), е реално масова политическа чистка, която засяга не само управляващите, но и много техни приближени, интелектуалци и военни.

Процесът е най-бърз, най-жесток и най-мащабен, на фона на предходните. За изключително кратък срок са осъдени хиляди.

Според доклад на Главния народен обвинител Георги Петров са произнесени 2618 смъртни и 1226 доживотни тъмнични, осем 20-годишни, 946 15-годишни, 687 10-годишни и 3741 по-кратки присъди.

През следващите години политическите процеси стават отличителна черта на тоталитарното общество.