Специално внимание за защитата на малцинствата и общностите, и борбата с дискриминациятаи речта на омразата е заложено в проекта на френското председателство за преговорна рамка между Република Северна Македония и Европейския съюз, съобщи АП.
Преговорите могат да бъдат замразявани по предложения на всяка-държава членка до Европейската комисия, която изготвя препоръка. Решението на Еврокомисията се подлага на гласуване на Европейски съвет, където лидерите могат да го отхвърлят с квалифицирано мнозинство.
РСМ трябва да приеме План за действие за защита правата на хора, принадлежащи към малцинствени групи, както и да изготви ефективни мерки за борба с дискриминацията и речта на омразата, е записано във френското предложение. Комисията ще обърне специално внимание на прогреса по добросъседските отношения, а в проекто-документа се напомня важността на постигането на осезаеми резултати при изпълнението на двустранните споразумения - Преспанският договор и Договорът за добросъседство с България, отбеляза БНР.
За приключване на преговорите трябва да бъдат изпълнени Копенхагенските критерии, а Комисията се ангажира да следи отблизо прогреса по изпълнението им с регулярни доклади от Европейския съвет. Преговорите ще бъдат считани за приключени само, ако всички държави членки са съгласни с това и Република Северна Македония се придържа изцяло към европейските ценности - върховенство на закона, съдебна реформа, борба с корупцията, основни човешки права, в това число борба с дискриминацията и с речта на омраза. В случай на системно нарушаване на ценностите на ЕС.
Комисията може по молба на държава членка, или по собствена инициатива, да замрази преговорите и да постави условие за възобновяването им. Препоръката на ЕК за замразяване и възобновяване на преговорите в случай на нарушения може да бъде отхвърляна от ЕС с квалифицирано мнозинство.
По отношение на превода на всички документи в документа е отбелязано, че Европейският съюз взема бележка за изразеното намерение и на Република Северна Македония и на България да излязат със своя едностранна декларация за македонския език. 6 са клъстърните глави в предложената преговорна рамка.
Еврокомисарят по разширяването Оливер Вархеи заяви, че преговорите за свалянето на българското вето върху Северна Македония са в задънена улица:
"Това, за което съм наясно, е, че сме изцяло в задънена улица по отношение на София. Това не ме прави особено щастлив, тъй като прекарвах всеки втори четвъртък в страната. Изглежда, че вътрешната политика е способна да подкопае доверието в ЕС. За това на този етап не смятам, че изобщо можем да говорим за каквато и да било преговорна рамка".
До момента не сме получили предложение,одобрено от страните членки на Европейския съюз, заяви премиерът Димитър Ковачевски на Преспанския форум за диалог.
"Ако членките на ЕС, включително и Република България, се споразумеят за предложение за разширяване и ни го изпратя, ние ще разгледаме документа и ще дадем нашите забележки. Ние имаме много ясни позиции, че за македонския език и идентичност не се обсъждат".
Лидерът на опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ в Република Северна Македония Християн Мицкоски заяви от своя страна, че ако всички искания на България бъдат включени в преговорната рамка за Европейския съюз по-добре Скопие да не влиза в блока.
В интервю за Канал 5 Мицкоски каза:
"Това значи, че ние или ще бъдем асимилирани,т.е. - ще се българизираме, или никога няма да бъдем част от ЕС. Това за мен е класически нокаут за македонската дипломация".
До Външната комисия на Народното събрание са изпратени три документа, касаещи френското предложение за вдигане на ветото за начало на преговори на Република Северна Македония и Европейския съюз.
Първият документ съдържа преговорната рамка и в него се отделя специално внимание на защитата на малцинствата и общностите, и борбата с дискриминацията и речта на омразата.
Вторият документ е пректозаключението от срещата на европейските лидери следващата седмица. В този документ е записано, че Европейският съвет приветства намерението на Република Северна Македония да включи в преамбюла на своята Конституция българите - подобно становище не присъства в преговорната рамка. Според наши източници това трябва да стане непосредствено преди началото на преговори, а не преди да се проведе междуправителствената конференция между Република Северна Македония и Европейския съюз.
Заведен е и трети документ - двустранен протокол между Република Северна Македония и България, който е допълнение към Договора за добросъседство, подписан в Скопие през 2017 година. В него именно се урежда решаване на двустранните въпроси.
БНР се запозна с първите два документа, а третият до момента не е достъпен за медиите.