Проучване на американския демоскопски институт Пю заключава, че въпреки разочарованието хората в Източна Европа не са се отвърнали от демократичните ценности или от капитализма.

"Макар да има значително недоволство от начина, по който демокрацията и капитализмът функционират, източноевропейците не са враждебно настроени спрямо демокрацията", казва Ричард Уайк от института Пю, цитиран от "Дойче веле".

Този институт е извършил проучване как източноевропейците са преживели последните 20 години на преход от комунизъм към капитализъм и как са се променили гледните им точки през това време. В края на 2009 година институтът сравни мненията на хората с тези от 1991.

"Някои казват, че при комунизма са се чувствали по-добре в икономически план. Което обаче изглежда най-вече като симптом на недоволството и разочарованието от положението в региона като цяло. По-големи поддръжници на капитализма и демокрацията са по-младите или по-добре образованите хора, както и хората в градските райони. Тези групи имат и по-добри предпоставки да използват възможностите, които им се предлагат във времената на прехода", посочва Ричард Уайк и продължава:

"Изглежда парадоксално, но хората хем са разочаровани от начина, по който функционира демокрацията в момента, хем държат на демокрацията. Повечето казват, че искат да имат определени демократични институции и свободи - многопартийни избори, свободна преса, честно правосъдие. Но много по-малко на брой са тези, които заявяват, че в техните страни действително тези неща са факт."

Ентусиазмът от началните години е отминал и хората са установили, че демократизацията е и продължителен, и труден процес, както и - че не всички печелят в еднаква степен от него. Много от гражданите имат чувството, че са сред губещите от процеса на трансформация.

"Мнозина казват, че има полза за политиците и икономистите, много по-малко са тези, които са на мнението, че от промените има полза за обикновения човек", уточнява Уайк.

Малцинствата са все така маргинализирани, дори усилията за тяхната интеграция да са факт. Особено изолирани остават ромите. В Чехия и Словакия, например, осем от десет анкетирани имат негативна представа за ромите. Междувременно негативните мнения са намаляли, но въпреки това показателите остават много високи: "В България например преди 20 години 71 процента от анкетираните казваха, че имат негативна представа за ромите. През 2009 година процентът спада до 56. Но са си все пак 56 процента", казва Ричард Уайк от американския институт Пю.