Полша официално премина прага от 1 трилион долара брутен вътрешен продукт, с което се нарежда сред 20-те най-големи икономики в света. За страна, която до преди едно поколение беше символ на дефицит и планова икономика, това постижение има не само статистическа, но и дълбока историческа стойност.

През 70-те и 80-те години на ХХ век социалистическа Полша страдаше от хроничен недостиг на основни стоки.

Опашките пред магазините бяха ежедневие, а купонната система и липсата на разнообразие в потреблението подкопаваха доверието в системата. Полските семейства познаваха добре реалността на празните рафтове, където захарта, месото или дори тоалетната хартия се превръщаха в символ на лукс. В този контекст днешните данни за рекорден БВП представляват и историческа реабилитация.

Трансформацията започна с политическите промени от 1989 г. и ускорената интеграция със Запада. Членството в Европейския съюз през 2004 г. даде решаващ тласък - чуждестранните инвестиции, европейските фондове и отворените пазари позволиха модернизация на инфраструктурата, индустрията и земеделието.

Икономическият подем на Полша има ясни двигатели. Промишлеността е гръбнакът на икономиката - автомобилостроене, производство на домакинска техника и електроника, химическа и корабостроителна индустрия.

Полша е сред водещите производители на автобуси и електрически батерии в Европа, а заводите ѝ захранват германската автомобилна индустрия. Секторът на услугите също нараства бързо - Варшава, Краков и Вроцлав се превърнаха в хъбове за аутсорсинг, ИТ и финансови услуги. Земеделието остава стабилна опора - страната е сред най-големите производители на ябълки, мляко и месо в ЕС и важен износител на зърно.

Тази комбинация - модерна индустрия, конкурентно земеделие и динамичен сектор на услугите - позволява на Полша да поддържа устойчив растеж.

Полша изгражда първия малък модулен реактор в Европа с американска технология

Полша изгражда първия малък модулен реактор в Европа с американска технология

С този проект Полша прави важна крачка към ново поколение ядрена енергия

Сравненията са показателни. Днес Полша вече има по-голяма икономика от Швеция и Швейцария и значително изпреварва държави като Чехия и Унгария, които дълго време се разглеждаха като равностойни партньори в Централна Европа. Варшава вече стои в по-широката категория на държави с глобално значение, но в същото време е ясно, че Германия и Франция - първа и втора икономика в ЕС - остават далеч пред нея по мащаб и икономическа тежест.

Икономическата сила позволява на Полша да си позволи и рекордни военни разходи - над 4% от БВП, най-високото ниво в НАТО.

Варшава гради с ускорени темпове една от най-могъщите армии в Европа, инвестирайки в американски танкове Abrams, южнокорейски гаубици K9 и изтребители F-35. Докато много държави трудно намират ресурси за модернизация на армията си, Полша показва увереност, че може едновременно да поддържа стабилен растеж и да изгражда силовото си измерение.

И през 2025 г. Полша ще харчи повече за отбрана

И през 2025 г. Полша ще харчи повече за отбрана

Мерки срещу руската заплаха

Войната в Украйна допълнително увеличи ролята на Полша. Варшава се превърна във фронтови логистичен център на НАТО и ЕС - ключов транзитен коридор за оръжия, помощи и бежанци. Това донесе тежест върху бюджета и инфраструктурата, но също така засили стратегическата роля на страната и отвори нови икономически възможности, особено в строителството, транспорта и енергетиката.

Милионите украински бежанци, приети след 2022 г., бяха първоначално възприемани като сериозна социална и финансова тежест. С времето обаче те започнаха да запълват празнини на полския пазар на труда - в строителството, услугите, земеделието и здравеопазването. Така една от най-големите бежански вълни в съвременната европейска история постепенно се превърна и във фактор, който подпомага поддържането на растежа и смекчава демографските проблеми на страната.

Украинският въпрос в полската политика: Какво се промени в нагласите на Варшава

Украинският въпрос в полската политика: Какво се промени в нагласите на Варшава

Борбата за гласа на десните избиратели променя политическия наратив и отношението към украинците

Тук контрастът с миналото е ярък: Полша дълго време беше донор на работна ръка за Великобритания и Германия, но днес се е превърнала в привлекателна дестинация за хора от Централна и Източна Европа, включително от балтийските държави.

Варшава обаче не бърза да отваря широко вратите си за мигранти от Африка и Близкия изток, настоявайки, че миграцията от далечни региони може да създаде социални напрежения и че Полша има достатъчен ресурс в рамките на собствения регион. Това е стратегия, която съчетава икономическа прагматичност и политическо съобразяване с обществените настроения.

Зелената трансформация е друго голямо предизвикателство. Полша остава силно зависима от въгледобива - страната е сред най-големите производители на въглища в ЕС, а цели региони като Силезия живеят от мините. Европейските изисквания за декарбонизация срещат твърда съпротива от синдикатите и местните власти, които се страхуват от социални сътресения. Варшава лавира между европейските ангажименти и вътрешния натиск, опитвайки се да печели време чрез субсидии и дерогации.

Подобно напрежение се наблюдава и в земеделието. Полските фермери излязоха на масови протести срещу зелените регулации на ЕС - от ограничения върху използването на пестициди до изисквания за екологични практики. Те настояват, че тези мерки увеличават разходите и намаляват конкурентоспособността им, особено на фона на украинския внос на зърно, който допълнително сваля цените. Това сблъсква Полша с трудния въпрос как да съчетае зелената политика с традиционния си селскостопански гръбнак.

Разбира се, предизвикателствата не липсват - демографската криза, социалните неравенства и необходимостта от зелена трансформация ще поставят на изпитание устойчивостта на този подем.

Но фактът, че Полша вече може да съчетае икономическо израстване с амбицията за изграждане на военна мощ, я превръща в стратегически играч не само в Централна и Източна Европа, но и в целия ЕС и НАТО.

От икономика на недостиг, в която хората чакаха на опашки за най-обикновени стоки, Полша се превърна в държава с рекорден БВП, способна да съперничи на развитите държави на континента и да гради армия от първа величина. Това е едновременно доказателство за успеха на прехода и напомняне, че историята може да се промени там, където икономическата политика, интеграцията и политическата воля вървят ръка за ръка.

Полша въвежда пилотна програма за 4-дневна работна седмица

Полша въвежда пилотна програма за 4-дневна работна седмица

Целта е да се намали годишното работно време с 20%