Ратко Младич почина в Хага, след като съдът отказа да го освободи по хуманитарни причини

Бившият командир на армията на босненските сърби Ратко Младич, осъден на доживотен затвор за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления по време на войната в Босна и Херцеговина, почина на 84-годишна възраст в Хага, съобщи Международният остатъчен механизъм за наказателните трибунали, цитиран от "Ройтерс".

Младич е починал в четвъртък, 27 август, докато е бил настанен в болница в Хага. Медицинската служба на звеното за задържане на ООН е била уведомена незабавно, а нидерландските власти са започнали стандартните процедури и проверки, предвидени от местното законодателство.

Председателят на Международния остатъчен механизъм съдия Грасиела Гати Сантана разпореди пълно разследване на обстоятелствата около смъртта му. За извършването му е определен съдия Иън Бономи.

Смъртта на Младич идва след като съдът отхвърли последното му искане за условно предсрочно освобождаване по хуманитарни причини, въпреки че медицинските специалисти вече са били установили, че той се намира в последната фаза от живота си и може да почине във всеки момент.

Защитата му внесе спешното искане. Тя настояваше Младич да бъде освободен и директно прехвърлен в болница или център за палиативни грижи в Сърбия, където да остане под надзора на сръбските власти и да може да прекара последните си дни по-близо до своето семейство.

Медицински доклад от 13 август, представен пред съда, установява, че общото състояние на Младич "бързо се е влошило" и че той е "навлязъл във финалната фаза на живота". След мултидисциплинарна оценка лекарите са решили лечението му вече да бъде насочено основно към облекчаване на страданието и осигуряване на максимален комфорт. Медицинската оценка е била, че смъртта му може да настъпи "по всяко време".

Председателят на Международния остатъчен механизъм обаче отхвърли молбата. В решението се посочва, че непосредствената опасност от смърт сама по себе си не създава автоматично право на освобождаване.

Съдия Гати Сантана прие, че Младич получава високоспециализирани палиативни грижи в модерна затворническа болница, че човешкото му достойнство и основните му права са защитени и че няма доказателства преместването му в Сърбия да осигури по-добри медицински грижи в края на живота му.

Съдът отчете и възможността семейството му да го посещава. На администрацията беше наредено да улеснява максимално посещенията заради прогнозата, че на Младич му остава много малко време.

Решението не е било единодушно. От петимата съдии, с които председателят се е консултирал, трима са подкрепили отказа, докато двама - Алфонс Орие и Приска Матимба Нямбе - са смятали, че Младич трябва да бъде освободен.

Орие е посочил, че непосредствената близост на смъртта представлява решаващо хуманитарно обстоятелство и че последните часове на осъден човек биха могли да бъдат прекарани в семейна среда. Нямбе се е присъединила изцяло към неговата позиция.

Сръбският президент Александър Вучич също призова през последните дни Младич да получи възможност да прекара края на живота си извън затвора. Семейството му от години настояваше той да бъде прехвърлен за лечение в Сърбия, като се позоваваше на тежкото му здравословно състояние и прекарани мозъчни инсулти.

Кой бе Ратко Младич?

Ратко Младич е роден на 12 март 1942 г. в село Божановичи край Калиновик, в днешна Босна и Херцеговина.

Той прави кариера в Югославската народна армия и до началото на разпадането на Югославия достига до висши командни длъжности.

По време на войната в Хърватия през 1991 г. служи в района на Книн, а през май 1992 г., след избухването на войната в Босна и Херцеговина, става командир на Главния щаб на новосъздадената Армия на Република Сръбска.

Той остава на този пост до края на войната през 1995 г. и командва силите на босненските сърби при някои от най-тежките операции в конфликта.

Международният трибунал за бивша Югославия установи, че Младич носи отговорност за продължилата близо четири години обсада на Сараево, при която босненските сръбски сили подлагат града на артилерийски и снайперистки обстрел. Хиляди цивилни са убити по време на обсадата.

Името му остава най-тясно свързано с клането в Сребреница през юли 1995 г. След превземането на обявения от ООН за "защитена зона" град босненските сръбски сили убиват повече от 8000 босненски мюсюлмански мъже и момчета.

Международните съдилища определят убийствата в Сребреница като геноцид - най-тежкото масово престъпление в Европа след Втората световна война.

Младич е обвинен от Международния трибунал още през 1995 г., но успява да се укрива близо 16 години.

След войната известно време живее сравнително открито в Сърбия, но по-късно преминава в нелегалност с нарастването на международния натиск върху Белград да го арестува.

На 26 май 2011 г. той е заловен в село Лазарево край Зренянин в Сърбия и няколко дни по-късно е предаден на Международния трибунал в Хага.

На 22 ноември 2017 г. Международният трибунал за бивша Югославия го признава за виновен за геноцид, преследване, унищожение, убийства, депортации и насилствено преместване като престъпления срещу човечеството, както и за убийства, терор, незаконни нападения срещу цивилни и вземане на заложници като нарушения на законите и обичаите на войната.

Той е осъден на доживотен затвор.

На 8 юни 2021 г. апелативният състав на Международния остатъчен механизъм потвърждава присъдата и доживотното наказание.

До смъртта си Младич остава в звеното за задържане на ООН в Хага. Здравето му постепенно се влошава, като през последните години защитата и семейството му многократно искат временно или предсрочно освобождаване и лечение в Сърбия.

Последното искане е направено на 18 август 2026 г. - девет дни преди смъртта му. То е отхвърлено два дни по-късно, въпреки че съдът вече разполага с медицинска прогноза, че Младич е в последната фаза на живота си и смъртта му може да настъпи във всеки момент.

Здравето на Ратко Младич се влошава, той претърпя инсулт в затвора

"Касапинът на Босна" излежава доживотна присъда в Хага