Специалните части на американската и руската армия са атакували нарколаборатории в Афганистан в рамките на безпрецедентна съвместна операция, предаде АП, позовавайки се на щатското посолство в Москва. Унищожени са били хероин и морфин на стойност 250 милиона долара.
По информация на неназования американски дипломат, афганистанската армия също е подпомогнала атаката на четирите нарколаборатории, разположени до границата с Пакистан. Според източника на АП, акцията силно е затруднила производстовото на хероин в страната.
Агенция РИА Новости цитира шефа на бюрото за борба с наркотиците на Русия Виктор Иванов, който е заявил, че три от обектите са произвеждали хероин, а един - морфин. Лабораториите са били част от дългогодишен наркоканал към Пакистан и отвъд, който е бил на стойност от около един милиард щатски долара. Иванов заяви, че са били заловени около 200 милиона дози хероин.
Не беше посочена точната дата, в която е била извършена операцията, но информацията за нея дойде седмица след като Виктор Иванов заяви във Вашингтон, че американските му партньори не са успели да унищожат производството на хероин в Афганистан въпреки предоставената от Русия информация.
Азиатската държава е едно от местата с най-добро сътрудничество между бившите врагове от Студената война, които преследват общи цели - изкореняване на тероризма и унищиожаване на каналите за наркотрафик. До този момент Русия предоставяше основно територия, хеликоптери и подготовка на пилоти и кадри на специалните служби.
При посещението си в САЩ Иванов заяви, че е предал на американските власти в Кабул координатите на 175 лаборатории за преработка на хероин. Било му е казано, че се изчаква решение за офанзивни действия срещу обектите.
Москва от много време защитава позицията, че съюзниците не правят достатъчно, за да бъдат ликвидирани маковите полета в Афганистан, които се превръщат в огромните количества хероин, заливащи Русия. Американски представители са на мнение, че унищожаването на полетата ще тласне афганистанските фермери към талибаните.
USD
CHF
EUR
GBP
12 без 2
на 30.10.2010 в 11:00:35 #26В Афганистан потъват милиарди долари Никой не знае дали са похарчени по предназначение Отпусканите от САЩ милиарди долари на 7-те хиляди организации, които работят по възстановяването на Афганистан, се губят в лабиринт и не може да се разбере дали парите се използват по предназначение. Това установи одит на американския генерален инспектор за възстановяването на Афганистан генерал-майор Арнолд Фийлдс, цитиран от Франс прес. Според доклада Вашингтон е отпуснал близо $18 милиарда между 2007 и 2009 г. на 7000 главно американски "организации с идеална цел и частни дружества" в Афганистан, които работят по възстановяването на тази страна. Докладът е изпратен до високопоставени американски официални представители, сред които държавният секретар Хилари Клинтън, министърът на отбраната Робърт Гейтс и посланикът на САЩ в Афганистан Карл Айкънбери.
dk
на 30.10.2010 в 08:39:25 #25Доколкото знам, ЦРУ играе незавидната роля на контрольор по производство и разпространение на наркотиците. И печели от това. Е, ако не цялото, то известна част от агентурата. Тоест, работят на частно, както нашата полиция и други служби, поне в определен период бяха на разположение на мафията. Ще се направинещо показно, ще изтрепят тези дето не дават вноски, останалите ще работят. Въобще нямат намерение да ликвидират тая дейност, нито да решат някой проблем. Единственото което ги интересува - гарантирано присъствие и контрал на природните ресурси. Другото е претекст!
Justice for ALL
на 30.10.2010 в 06:33:14 #24Колумбийските картели ще са доволни.
Иначе браво за операцията. Бой в тиквата докат омекне. Дрогата трябва да бъде тотално елиминирана.
nqkoi_drug_
на 30.10.2010 в 01:42:37 #23http://www.youtube.com/watch?v=eJ1Zmi7J45A
нешо
на 30.10.2010 в 00:15:56 #22Тази служба открай време е известна с контрола над разпространението на наркотици в Русия.През 2008 г заместник директора и Александър Булбов бе арестуван от служители на ФСБ.Като за малко да се стигне до престрелка между служители на двете служби.Впоследстиве имаше мистериозна смърт на служители от ФСБ от сектора им за борба с наркотиците.Не случайно в Русия има над 2,5 милиона наркомани.
Borneo
на 29.10.2010 в 21:30:10 #21Най-после Великите да си преглътнат егото.Едни от най-добрите войници в света заедно в акция.Ако бе винаги така жертвите щяха да бъдат в пъти по-малко.
Kurin
на 29.10.2010 в 21:05:00 #20Доста от коментиращите нищо не знаят за 1979-1989-а в Афганистан, боло, защото не са били родени, било, защото не са информирани (или пък са дезинформирани). Тогава Альфа и Вымпел бяха превзели двореца за 24 часа след влизането в Афганистан, а 10 години СССР контролираше 100% страната като територия, но партизанската война на "муджихидини"-те от Пакистан (днешните ученици от религиозните училища Талибан в Пакистан са синовете на предишните) им нанесе много щети, защото СССР воюваше на практика с половината свят (начело със САЩ, Франция, Саудитска Арабия и Пакистан), а инструкторите на ЦРУ във Пакистан бяха безбройни, оръжията и Стингер-ите отделно... Днес 65 държави след 9 години контролират едва 35% от територията на страната, а Русия е на тяхна страна и не им играе "контра", даже им помага с Логистика и с "Отворено небе" за военните полети на насраното НАТО !
badmin
на 29.10.2010 в 20:58:36 #19Да бе така е версии 1001 ама пък нали да си мислиш нещо трябва да си говиждал как ще си мислиш че говориш по телефон след като още никой не е виждал такъв телефон. Друго по къв телефон ще говори след като по него време е нямало мрежа, по скоро бедната женица я е болял зъб и се е държала за бузата
mrKrastev
на 29.10.2010 в 20:40:06 #18badmin | 29.10.2010 19:29 Аз имам поне 2 други теории: 1) Някакво портативно радио 2) Луд, който ходи по улицата и си мисли, че говори по телефон
badmin
на 29.10.2010 в 20:39:58 #17БАси пентагона се оказаха долни рубладжиии
badmin
на 29.10.2010 в 20:29:56 #16Ето го линка със Въпросното видео http://www.youtube.com/watch?v=8I3O_qa82RA&feature=player_embedded „Моята теория е проста – пътешественичката във времето разговоря по мобилен телефон. Ако имате друга версия можете да я споделите с нас“- казва Кларк.
nqkoi_drug_
на 29.10.2010 в 20:29:23 #15Мордехай и другите полуидиоти нека прочетат малко факти, а ако смятат че ще ги заболи глава от много четене, то нека обърнат внимание на този момент: "...Висш отговорен представител на правителството на Тараки беше Хафизула Амин, за когото мнозина смятаха, че е бил вербуван от ЦРУ в годините на своето следване в САЩ. През септември 1979 г. Амин заграби властта чрез държавен преврат. Той екзекутира Тараки, спря реформите, стана причина да бъдат затворени, прогонени в чужбина или убити хиляди привърженици на Тараки, и постави основите на фундаменталистка ислямска държава. Два месеца след това и той бе свален от членове на ДПН, включително и военни. Трябва да се подчертае, че всичко това стана преди съветската военна намеса. Съветникът по националната сигурност Збигнев Бжежински публично призна, че правителството на Картър дало огромни суми на мюсюлманските екстремисти, за да отстранят реформисткото правителство, финансира и яростните атаки на муджахидините срещу училища и учащи се в селските зони. Към края на 1979 г., обсадено сериозно, правителството на ДПН помоли Москва да изпрати военен контингент, за да се отърве от муджахидините и чуждите наемници, рекрутирани, финансирани и добре въоръжени от ЦРУ. Съветите вече бяха осигурили помощ за проекти в миннодобива, образованието, земеделието и общественото здравеопазване. Разполагането на войски беше един по-сериозен и политически опасен ангажимент. Нужни бяха многократните искания на Кабул, за да приеме Москва да се намеси военно..."
12 без 2
на 29.10.2010 в 20:25:19 #14Тоз под мене и той е оаквал памперса по онова време, нищо не знае за мъст свещена, горкият...
STG
на 29.10.2010 в 20:16:57 #13през цялото време Русия подпомага САЩ в Афганистан само нашите форумни русофили не знаят да не изпаднете в ситуацията на комунисите от преди 9 дето са се кълняли в любов към Германия когато делеше Полша с Русия а после обратното
iridium2009
на 29.10.2010 в 20:15:49 #12Световната новина сега...във филма на Чаплин, "Циркът" се вижда как жена говори по мобилен телефон, а това е 1928, в Ю туб
nqkoi_drug_
на 29.10.2010 в 20:08:56 #11Няколко истини за Афганистан Майкъл Паренти (Майкъл Паренти защитава докторат по политология през 1962 в Йейлския университет. Преподавал е в редица университети в САЩ и чужбина. Автор на 17 книги, превеждани на бангла, китайски, холандски, френски, немски, гръцки, италиански, японски, корейски, полски, португалски, сръбски, испански и турски) В момент, когато Саркози иска да натопи Франция още повече в тресавището на НАТО, е добре да знаем къде сме стъпили. Барак Обама декларира, че е привърженик на военна ескалация в Афганистан. Преди да ни натикат още повече в това блато, е добре да знаем повече за близката история на страната и за ролята, която изиграха там Съединените щати. По-малко от месец след атаките на Световния търговски център и на Пентагона на 11 септември 2001 г. ръководителите на САЩ започнаха тотална въздушна агресия срещу Афганистан, претендирайки, че страната приютявала Осама бин Ладен и неговата терористична организация „Ал Каида”. Преди повече от 20 години, през 1980 г., САЩ се намесиха, за да спрат една „съветска окупация” на територията. Дори някои прогресистки писатели, които обикновено са по-критични към американската външна политика, сметнаха, че интервенцията на САЩ срещу поддържаното от Москва правителство, е „добро нещо”. Истината е, че тя не беше толкова добра. Малко история. Системата на поземлена собственост не бе променяна от феодалната епоха, като над 75 % от земите принадлежаха на феодали - едва 3 % от селското население. Към средата на 60-те години се събраха революционни демократични елементи, за да сформират Демократичната партия на народа (ДПН). През 1973 г. кралят бе детрониран, но правителството, което го замени, се оказа корумпирано и не популярно. На свой ред то бе прогонено през 1978 г., след манифестация пред президентския дворец и след като армията се намеси на страната на манифестантите. Офицерите, които завзеха властта, поискаха ДПН да формира правителство, ръководено от Нур Мохамед Тараки, поет и романист. Именно така влезе в действие една коалиция на националните демократични сили, вдъхновявана от марксизма. „Това бе едно изцяло вътрешно събитие. Дори ЦРУ не смяташе Русия отговорна за него” – пише Джон Райън, пенсиониран професор от университета на Уинипег, който по онова време ръководеше селскостопански изследователски проект в Афганистан. Правителството на Тараки легализира синдикатите, фиксира минимална заплата, въведе прогресивни данъци, предприе кампания за ограмотяване и програми за достъп на обикновените хора до добри медицински грижи, жилища и обществена хигиена. Появиха се опити за създаване на селски кооперативи, цените на някои основни хранителни продукти бяха намалени. Правителството продължи и кампания, започната от краля за образованието на девойките и децата. Според „Сан Франциско Кроникъл” от 17 ноември 2001 г., при режима на Тараки Кабул бе „космополитен град, привличащ артисти и хипита. Жените изучаваха земеделие, инженерство и бизнес в университета на града. Някои от тях заемаха правителствени постове. През 80-те години в парламента имаше седем жени. Жените караха коли, пътуваха и излизаха с мъже. 50 % от студентите бяха жени.” Правителството на Тараки се опита да изкорени опиумния мак, който дотогава осигуряваше 70 % от нуждите на световното производство на хероин. Анулира и дълговете на фермерите и започна да развива една важна програма за аграрна реформа. Райън смята, че това беше „действително популярно правителство и хората гледаха с надежда в бъдещето”. Обаче от различни страни се надигна опозиция. Феодалните владетели се бореха срещу аграрната реформа, членовете на племената и моллите отхвърляха яростно равенството на половете и образованието на жените и децата. Егалитарната и колективистична политика на правителството на Тараки предизвика и опозицията на американската национална сигурност. Почти веднага след идването на власт на коалицията на ДПН ЦРУ, подпомагано от саудитските и пакистанските военни, започна широкомащабна интервенция, редом с експроприираните феодали, реакционните племенни шефове, моллите и трафикантите на опиум. Висш отговорен представител на правителството на Тараки беше Хафизула Амин, за когото мнозина смятаха, че е бил вербуван от ЦРУ в годините на своето следване в САЩ. През септември 1979 г. Амин заграби властта чрез държавен преврат. Той екзекутира Тараки, спря реформите, стана причина да бъдат затворени, прогонени в чужбина или убити хиляди привърженици на Тараки, и постави основите на фундаменталистка ислямска държава. Два месеца след това и той бе свален от членове на ДПН, включително и военни. Трябва да се подчертае, че всичко това стана преди съветската военна намеса. Съветникът по националната сигурност Збигнев Бжежински публично призна, че правителството на Картър дало огромни суми на мюсюлманските екстремисти, за да отстранят реформисткото правителство, финансира и яростните атаки на муджахидините срещу училища и учащи се в селските зони. Към края на 1979 г., обсадено сериозно, правителството на ДПН помоли Москва да изпрати военен контингент, за да се отърве от муджахидините и чуждите наемници, рекрутирани, финансирани и добре въоръжени от ЦРУ. Съветите вече бяха осигурили помощ за проекти в миннодобива, образованието, земеделието и общественото здравеопазване. Разполагането на войски беше един по-сериозен и политически опасен ангажимент. Нужни бяха многократните искания на Кабул, за да приеме Москва да се намеси военно. Джихадът и талибаните. Съветската интервенция осигури на ЦРУ златна възможност да трансформира племенната съпротива в свещена война, в ислямски джихад срещу комунистите атеисти. В течение на години САЩ и Саудитска Арабия изхарчиха към 40 млрд. долара във войната в Афганистан. ЦРУ и неговите съюзници вербуваха, екипираха и подготвиха близо 100 000 радикални муджахидини от 40 мюсюлмански страни, включително Пакистан, Саудитска Арабия, Иран, Алжир и дори Афганистан. Сред тези, които откликнаха на призива, бе и един десен милионер реакционер, роден в Са
nqkoi_drug_
на 29.10.2010 в 20:08:45 #10След като завладяха Афганистан, муджахидините започнаха да се бият помежду си. Те опустошаваха селата, тероризираха цивилното население, грабеха, провеждаха колективни публични екзекуции, затваряха училища, изнасилваха хиляди жени и превърнаха в руини половината Кабул. В търсене на доходни източници на постъпления, те наредиха на фермерите да сеят опиумен мак. Пакистанската разузнавателна служба (ISI), в тясно партньорство с ЦРУ, изгради в цялата страна стотици лаборатории за хероин. Две години след интервенцията на ЦРУ, граничният район между Пакистан и Афганистан стана първия по мощ прозводител на хероин в света. Идването на талибаните. През 1995 г. една екстремистка разновидност на сунитския ислям, „Талибан”, финансирана от ISI и ЦРУ, с подкрепата на мюсюлманските политически партии в Пакистан, завладя по-голямата част от страната, заплаши или подкупи и племенни вождове. Талибаните обещаха да сложат край на фракционните борби и бандитизма, запазена марка на муджахидините. Предполагаемите убийци и шпиони бяха екзекутирани месец след месец на спортните стадиони, а на обвинените в кражба им отсичаха ръцете. Талибаните осъждаха всички форми на „неморалност”, забраниха музиката, театъра, библиотеките, литературата, светското образование и голяма част от научното изследване. Установиха режим на религиозен терор. Мъжете трябваше да носят неподстригани бради, жените да се обличат с бурки от главата до краката. Хората, които не се бяха подчинили бързо, бяха наказани сурово от Министерството на нравствеността. Жените бяха изключени от социалния живот и от всякаква възможност да работят извън техните домакинства. Онези, които биваха квалифицирани като „неморални”, бяха пребивани до смърт с камъни или заравяни живи. Завоят на Вашингтон. Нищо от това не притесняваше лидерите на Вашингтон, които се разбираха чудесно с талибаните. До 1999 г. правителството на САЩ плащаше цялата годишна заплата на всеки служител на талибанското правителство. Чак през октомври 2001 г., когато Буш трябваше да успокои обществеността със своята кампания за бомбардиране на Афганистан, той осъди потискането на жените. Ако може да се каже нещо положително за талибаните, то е, че те сложиха край на грабежите, кражбите и убийствата, практикувани редовно от муджахидините. През 2000 г. изкорениха и опиумния мак в териториите под техен контрол, оценено като успешно от Програмата на ООН за международен контрол на наркотиците. Със свалянето на талибаните и повторното настаняване в Кабул през декември 2001 г. на едно правителство на муджахидини, селектирани от Запада, маковите насаждения и производството на опиум се разраснаха драматично. Последвалите военни години причиниха десетки хиляди афганистански жертви, убити от ракетите „Круз” и „Томахоук”, бомбардировачите „Стелт” и противопехотните мини, заедно с всички онези, които продължават да умират от глад и студ, без подслон и вода. Кръстоносният поход към петрола и газта. Претендирайки, че се борят с тероризма, лидерите на САЩ имат други, неустоими причини, да се ангажират още повече в Афганистан. егионът на Централна Азия е богат на запаси от петрол и газ. Американските петролни компании придобиха права върху над 75 % от тези нови запаси. Интересно е, че нито правителството на Клинтън, нито правителството на Буш поставиха Афганистан в официалния списък на Държавния департамент с държавите, обвинени, че поддържат тероризма. Въпреки признатото присъствие на Осама бин Ладен като гост на талибанското правителство. Посочването на Афганистан като „пакостна държава” би направило невъзможно сключването на споразумения между американските компании и Кабул за строителството на тръбопровод към петролните полета на Централна Азия. Фактически много преди нападенията от 11 септември американското правителство бе провело подготвителните работи за офанзива срещу талибаните, за установяване на послушен режим и на военно присъствие в Централна Азия. Атаките от 11 септември позволиха да се мобилизират общественото мнение и съюзниците, които се колебаеха, в полза на една военна интервенция. Войната на левицата. Може да се каже с думите на Джон Райън, че ако през 1979 г. Вашингтон беше оставил на спокойствие марксисткото правителство на Тараки, „не би имало нито армията на муджахидините, нито съветската интервенция, нито войната, която опустошава Афганистан, нито Осама бин Ладен, нито трагедията от 11 септември”. Прекалено много е, обаче, да се иска от Вашингтон да остави свободата на едно прогресистко ляво правителство, което организира разпределянето на обществения капитал по-скоро според публичните нужди, отколкото според частното натрупване. Американската интервенция в Афганистан не е много различна от намесата на САЩ в Камбоджа, Ангола, Мозамбик, Етиопия, Никарагуа, Гренада, Панама и другаде. Във всички тези случаи интервенцията докара на власт най-ретроградните елементи, остави икономиката в руини и причини смъртта на безброй жертви. Войната в Афганистан, тази съсипана и обедняла страна, продължава да се представя в официалните американски кръгове като храбър кръстоносен поход срещу тероризма, но тя беше преди всичко средството за постигане на други цели: да се разруши един ляв революционен социален порядък, да се заграби контролът върху едни от последните обширни неразработени запаси на изкопаеми енергоносители, които са на изчезване, и да се настанят бази на САЩ и американска военна мощ в един нов ре гион на глобуса. Срещу тези цели призивът за „промяна” на Барак Обама звучи кухо.
12 без 2
на 29.10.2010 в 20:06:03 #9По същото време Мърдехуй е осирал памперса, както и любимите му янкушки днес, при излизане извън базите...
пас
на 29.10.2010 в 20:05:17 #8Последното изречение от статията казва всичко.
Мордехай
на 29.10.2010 в 20:01:44 #7Ех, тези благородни савеЦки солдати.... как са отишли да строят болници, училища, пътища... а льошите афганистанци с подкрепата на империалситическите сили, взели че им се противопоставили.
