Италианският премиер Силвио Берлускони никога не е крил топлите си чувства към руския си колега Владимир Путин. Както обикновено, и в този случай става дума за пари, много пари...

Берлускони не веднъж е казвал, че отношенията му с Путин са белязани от "уважение, приятелство и близост".

Думите му бяха последвани от конкретни дела, констатира социологът Джорджо Гроси: "Той абсолютно нарушава дипломатическия баланс. Изобщо Берлускони е бомба със закъснител за дипломацията, тъй като е непредвидим в поведението си."

И наистина Берлускони не следва никаква политическа логика, освен своята собствена. А тя го отвежда до хора като Путин, който е съвсем по вкуса му: един силен мъж и могъщ политик, алергичен към някои демократически принципи. Също като Берлускони, който казва:

"Имах честта да прекарам почивката си заедно с Путин, с когото разговаряхме надълго и нашироко за правителствени работи. Що се отнася до Русия, никога не съм имал никакви съмнения в демократичната ориентация на нейното държавно ръководство."

Берлускони и Путин притежават нюх за бизнес, не на последно място и за съвместен бизнес, например в полето на енергетиката. Миналата година руският концерн Газпром и италианският ЕНИ сключиха договор за тръбопровода "Южен поток". Газпром се контролира стопроцентово от руската държава. ЕНИ е акционерно дружество, в което италианската държава притежава 30 процента от акциите.

Напоследък ЕНИ се отказа от така агресивната си навремето пазарна политика в полза на едностранната фиксация върху вноса на газ от Русия и Либия - в единодействие с курса на своето правителство. Мнозина наричат шефа на ЕНИ, Паоло Скарони, човек на Берлускони. Той заяви по руската телевизия, че неговият концерн възнамерявал да се ангажира още повече в Русия: "Ние ще задълбочим работата си с Газпром, но също така и с други руски доставчици на газ."

Други проекти обаче не са известни, Газпром си остава главният ориентир за италианската група. Системата Берлускони е сочена от политолозите като пример за "постдемокрация" посред Европа. Нейният носещ елемент са силните връзки между народа и избрания ръководител. Опирайки се на своята изборна победа, Берлускони се чувства легитимиран да провежда една силно персонализирана външна политика и много италианци приемат това.