Публикуваме интервю с Ивица Дачич, вицепремиер и външен министър на Сърбия, разпространено от b92, относно възможните резултати от текущите преговори за статута на Косово, процеса на интеграция и отношения на ЕС в региона.

Трябва ли да вземем най-новите послания на сръбското правителство като сигнал, че скоро ще бъде взето решение, може би дори до края на тази година относно статута на Косово?

Рано е да се говори за резултат от диалога между Белград и Прищина. Мисля, че след дълъг период, в който диалогът беше воден погрешно - едната погрешна представа бе, че всичко е загубено, а другото погрешно схващане е, че всичко е наше и че не трябва да се оттеглим, нашите граждани и регионът също са накрая на етап, в който можем да говорим за модели за жизнеспособно решение. Ето защо очакванията относно резултата от диалога са високи.

Сърбия е доказала, че е готова да води съществен диалог, за да намери постоянно решение за въпроса за Косово и Метохия, но само чрез постигането на устойчив компромис. В този смисъл е неприемливо Сърбия да признае едностранно обявената независимост на Косово и Метохия като резултат от този диалог, защото тогава това няма да бъде диалог за намиране на постоянно решение, но това би довело до приемане на политиката на сключена сделка, направена от Прищина и част от международната общност и повтарям, Сърбия не може да се съгласи с това. Също така е неприемливо Прищина да получи по-широка автономия в рамките на Сърбия. Така че тези две опции определено няма да бъдат темата на нашите разговори.

Сърбия ще продължи да демонстрира готовност и добра воля да говори, но също така ще защитава твърдо своите интереси в Косово и Метохия. Сега има тенденция някои държави да оттеглят признанието си за едностранно обявената независимост на Косово и Метохия, което показва, че въпросът не е решен и че независимостта на Прищина не е сключена сделка, както иска Прищина и както част от международната общност го представя.

Какви последици биха могли да имат потенциално благоприятен или неблагоприятен резултат от тези преговори, както го виждат европейските събеседници - относно престоя на международните сили в Косово? Какви са вариантите на Сърбия, ако това се случи?

Ние сме свидетели на факта, че един член на Съвета за сигурност на ООН не подкрепя или не допринася за споразумението между Белград и Прищина, всъщност прави всичко, за да избегне това. Ние обаче сме свидетели и на промените в позициите на част от международната общност, или поне на разглеждане на различни предложения, които се намират на масата.

Международната политика е динамичен процес, а не условие и ще продължим да работим за убеждаването на нашите приятели и партньори, за да подкрепим резултата от диалога между Белград и Прищина, защото това ще бъде единственото компромисно и жизнеспособно решение. Нищо принудително или наложено няма да допринесе за дългосрочната стабилност на региона. Конструктивната помощ винаги е добре дошла, но препятствията не са такива. Ако Сърбия приеме цената за неправилните си решения, мисля, че и други страни трябва да премахнат инерцията в международната си политика, защото времето се променя. Няма повече място за автопилот в политиката.

Може ли промяна в глобалните отношения между президента Тръмп, Европа, Китай и Русия, да доведе до по-различно отношение косовският въпрос, или това е липса на разбиране на външната политика на САЩ?

Ние сме свидетели на бурни времена. Обединеното кралство напуска Европейския съюз, администрацията на САЩ прави сериозни промени в своята външна политика, Русия вече не е слаба, както беше през 90-те години, а китайската икономика бавно се превърна в конкуренция на Запада. Дори сме свидетели на нови отношения между САЩ и Северна Корея ... Времената са нови, светът се променя. Смятам, че Сърбия трябва да търси своето място в тези нови отношения.

Ние забравяме, че като нация и държава сме дали безброй жертви за мира през Първата и Втората световни войни. И понякога е по-лесно да напомним на нашите партньори ... Искам да кажа, че светът се променя и трябва да се променим с него. За да разберете промените, продължавайте с тях, но преди всичко трябва да работим върху себе си и върху нашето общество.

До каква степен политическото напрежение с Хърватия отразява нашето сътрудничество в други области? Можем ли да разглеждаме нарушаването на тези отношения като нашата нова реалност?

Не мисля, че засилената реторика в този период между Сърбия и Хърватия е характерна само за нас. Сигурна съм, че и други страни имат своите турболенции в отношенията със своите съседи, точно както и ние.

Няма съмнение, че имаме различна визия за миналото. Важното е, че не виждам причини за каквито и да било конфликти в бъдеще. Нямаме интереси, които да са в противоречие в бъдещето ... Да не говорим и за смесените семейства (две националности) ... как ще живеят тези семейства, ако позволим безотговорната политика да създаде разстояние между нашите държави? Нашите държави са преплетени и ние нямаме лукса да не мислим за нашите граждани и техните семейства.

До каква степен вероятното присъединяване на Македония към НАТО представлява предизвикателство за позицията на Сърбия по отношение на неутралитета?

Сърбия няма стремежи да се присъедини към военен съюз, включително към НАТО. Сърбия има ясна и принципна позиция, че всички международни спорове трябва да бъдат решени чрез политически и дипломатически средства и че е необходимо да се търсят компромисни решения, които са жизнеспособни в дългосрочен план и допринасят за мира и стабилността не само в определен регион, но и извън нейните граници.

В този смисъл Сърбия има позитивна позиция за разрешаването на спора между Гърция и Македония по отношение на името. Това е двустранен спор, в който Сърбия не участва, но искаше да види положителен резултат в смисъл на съгласувано решение, което се отнася до всяко споразумение, постигнато от страните в спора. Това със сигурност представлява стимул за подобряване на стабилността в региона и фактор, който би могъл да премахне потенциалното напрежение.

Що се отнася до членството на Македония в НАТО, Сърбия зачита външнополитическите приоритети на други държави, така като очакваме нашите приоритети да бъдат разбрани и уважавани. Както знаем, Сърбия е член на Партньорство за мир, подобно на други партньорски държави, но с ясно очертана политика на военен неутралитет. В същото време, в интерес на мира и сигурността в региона, Сърбия иска да развие сътрудничеството си с НАТО на тези основания, което не е пречка за сътрудничество с други партньорски и приятелски страни в света, включително Руската федерация, Китай и други страни, особено онези, които твърдо подкрепят приоритетите на Сърбия. Партньорското сътрудничество с НАТО е в интерес на мира и стабилността в региона, но целта му е и защитата на жизнените интереси на Сърбия в Косово и Метохия, където мисията на КФОР има мандат съгласно Резолюция 1244 на ООН.

Смятате ли, че с желанието на ЕС за ускоряване на процеса на евроинтеграция е възможно балканските страни да станат членки на ЕС през 2025 г.? Ще чакаме ли София, европейски лидери и балкански лидери да се срещнат отново, така както чакахме след Солун?

Скоростта на присъединяването на Република Сърбия към Европейския съюз зависи в значителна степен от диалога между Белград и Прищина, който понастоящем е на ключов етап.

Присъединяването към Европейския съюз остава един от приоритетите на външната политика на Сърбия. Засега отворихме 14 глави в преговорния процес, от които 2 са временно затворени. Бих искал да подчертая, че ние не виждаме членството в ЕС като самоцел, но виждаме процеса на преговори като движеща сила за осъществяване на радикални реформи. Надяваме се, че динамиката на преговорите ще бъде ускорена и че всички преговорни глави ще бъдат отворени в близко бъдеще и че ще ни бъде позволено да използваме фокуса и отдадеността си, за да използваме индикативната дата за присъединяване до 2025.

Въпреки пречките по пътя към присъединяването към ЕС, през този период от миналата година се появиха положителни тенденции, като председателството на Република България в Съвета, което се постара да запази въпросът за Западните Балкани на първо място в дневния ред и публикуването на Стратегията на Европейската комисия, озаглавена "Перспектива за надеждно разширяване и засилена ангажираност на ЕС със Западните Балкани", където 2025 се споменава като възможна дата за членство в Сърбия и Черна гора в ЕС. Продължаването на процеса на европейска интеграция на Република Сърбия и на целия регион се насърчава и от факта, че Република Австрия, председателствала Съвета на ЕС през втората половина на 2018 г.

Очакваме бъдещите председателства, включително и Румъния като наш пряк съсед, да запазят темата за разширяването в дневния ред, като една от най-успешните политики на ЕС досега, която според нашите анализи, по никакъв начин не противоречи на често споменаваната необходимост от реформа на самия ЕС.

Как оценявате постиженията на Берлинския процес? Ще имат ли по-постоянно влияние върху изграждането на сигурността, икономическите и инфраструктурните връзки в Западните Балкани?

Берлинският процес бе предвиден като междуправителствена инициатива за сътрудничество с цел да съживи многостранните връзки между Западните Балкани и страните от ЕС, но и да подобри регионалното сътрудничество на страните от Западните Балкани, предимно в областта на инфраструктурното и икономическото развитие.

Последната среща в Лондон доведе до сътрудничество и обмен на информация относно организираната престъпност, незаконните финанси и паричните потоци, прането на пари и тероризма. Срещата на върха отвори и темата за проблемите, свързани с търсенето на изчезнали лица, както и разговори за равенство между половете.

Мисля, че е важно да поддържаме комуникацията в този формат, именно защото това са проблеми на живота, които никоя страна не може да даде отговор сам по себе си. Тук е важността на Берлинския процес.

Какви са приоритетите на външната политика на министерството в бъдеще?

Това със сигурност е работа за поддържане и задълбочаване на отношенията с всички наши партньори и приятели, дори и с онези, с които не винаги споделяме същото мнение или имаме едни и същи интереси. Не забравяйте, че подновихме пренебрегваните отношения с държавите от Латинска Америка, Африка и Азия и ние ще продължим да работим в тази посока.

В резултат на непрекъснатите усилия за запазване на териториалната цялост на Сърбия чрез представяне на аргументите, основаващи се на международното право и на Хартата на ООН. И, разбира се, ще продължим да работим по отношение на оттеглянето на едностранно обявената независимост на Косово.

За да се подобри позицията на гражданите на Република Сърбия в чужбина, ще продължим да извършваме непрекъснато дейности, свързани с хармонизирането на законодателството с регламентите на ЕС, либерализирането на визовия режим, приемането на международни споразумения и по-нататъшното подобряване на отношенията на Сърбия с диаспората и със сърбите в региона.