Често твърдят по адрес на Китай, че подкопавал демократизацията на редица африкански държави, доставяйки им оръжия.

Авторите на едно норвежко изследване за оръжейните сделки на САЩ и Китай стигат до други изводи.

Дълго време развиващите се страни бяха подпомагани отвън, за да вървят в посока към демокрация от западен тип. С Китай обаче на международната сцена излезе нов силен играч, който е особено желан от страна на някои африкански диктатори, тъй като не им задава неудобни въпроси, например за състоянието на човешките права.

Двама учени - Индра де Сойса и Пол Мидфорд от Норвежкия научно-технически университет в Трондхайм са се заели да проучат дали това наистина е така. Те са сравнили данните за продажбите на оръжие на САЩ и Китай между 1989 и 2008 година, представени от Стокхолмския институт за изследване на мира. Резултатът е повече от изненадващ:

"Установихме, че Китай има много по-малко сделки с оръжие с авторитарни страни, и най-вече с такива от Африка, отколкото САЩ. Оказа се, че Китай върти предимно търговия със сравнително демократични страни като например Замбия, докато в същото време САЩ продават оръжие на Египет, който не може да бъде причислен към демократичните страни", казва де Сойса.

През периода 1989-2008 почти 90 % от закупеното от Египет оръжие е било американско. Вашингтон разглежда Египет като важен своя партньор в района на Близкия Изток. За американците е много важно да контролират и търговските пътища през Суецкия канал.

От своя страна Китай продава оръжие на всички страни, в които има търсене. В това число и на Судан, поради което е обект на остри критики от Запада.

От изследването, цитирано от "Дойче веле", става ясно още, че от 2001 до 2008 година Русия е продала на Судан 5 пъти повече оръжие, отколкото Китай.

"Не казваме, че Китай не нарушава човешките права. А само това, че ако разглеждаме оръжейната търговия като външнополитически инструмент, то няма никаква разлика между Китай и САЩ", казва де Соуса.

Политоложката Дебора Бройтигам от Американския Университет във Вашингтон смята норвежкото проучване за небалансирано. Тя критикува факта, че неговите автори разглеждат търговската страна на въпроса с оръжейните сделки, а не се интересуват от единиците изтъргувано оръжие или неговата разрушителна сила.

Тъй като американските оръжия са по-скъпи от китайските, статистиката се изкривява, смята Бройтигам. Тя допълва, че изследването включва само сделките с тежко оръжие, например танкове, хеликоптери и бойни самолети, но не и леките оръжия като автомати или пистолети.

Нещо повече: ако този вид оръжия също бъдат включени в изследването, резултатите биха изглеждали по съвсем различен начин, твърди Бройтигам:

"Става въпрос за автоматично оръжие от типа "Калашников-47" и мунициите за него. Именно с такива оръжия се водят повечето войни в Африка. С други думи, те се водят с китайско оръжие. Вярно е, че този вид леко стрелково оръжие се произвежда не само от Китай, а и от Украйна и някои други бивши съветски републики, които си остават най-големите оръжейни доставчици за страните от африканския континент."