Удари помрачават отношенията между Еманюел Макрон и Реджеп Ердоган от години, но кавгите около карикатурите на пророка Мохамад ги доведоха до ново дъно, което може да има по-трайни последици, пише "Ройтерс".
Длъжностни лица от двете страни описват поредица от задкулисни критики между двамата лидери, които се връщат години назад, много преди последните няколко седмици.
Но ако не успеят да намерят начин да поправят мостовете, вероятно ще сме свидетели на инерция за предложение, ръководено от Франция, за санкции на ЕС срещу и без това крехката икономика на Турция, според турския анализатор Синан Улген.
"Нито Ердоган в Турция, нито Макрон във Франция няма да отстъпят", каза Улген, ръководител на мозъчния тръст на Центъра за икономика и външнополитически изследвания със седалище в Истанбул.
Френски служител, запознат с политиката спрямо Турция, заяви, че в светлината на събитията от последните няколко седмици: "Въпросът за санкциите ще бъде повдигнат". Лидерите на ЕС вече заявиха, че ако Турция не успее да деескалира напрежението в Източното Средиземноморие до 10 декември, ще последват санкции, въпреки че все още няма проект за предложение.
Последният спор пламна, след като миналия месец във Франция ислямист обезглави учител по френски език, който показа на учениците карикатури на Мохамед, публикувани във френския сатиричен седмичник Charlie Hebdo.
Френското правителство, подкрепено от много граждани, възприема това като атака срещу свободата на словото. Макрон обеща да удвои усилията за спиране на ислямизма, който подкопава френските ценности.
Ердоган обвини Макрон в антиислямски действия и заяви, че се нуждае от проверка на психичното здраве. "Западните държави, които се подиграват на исляма", каза той, искат да "рестартират кръстоносните походи".
В основата си френско-турските интереси са влошени поради съперничещи си стратегически интереси, твърдят анализатори и служители. Анкара има нарастващо влияние в Сирия, Северна Африка и Източното Средиземноморие, докато Макрон е най-отявленият защитник на европейските интереси на тези места. Съперничеството се излива в лични сблъсъци и преди.
През август 2017 г., три месеца след като стана президент, Макрон каза пред интервюиращ, че да се налага да говори с Ердоган е една от причините държавният глава да не е толкова "готин", колкото хората си мислят.
Коментарът предизвика "голямо разочарование и шок" в обкръжението на Ердоган, каза висш турски служител. "Президентът избра лично да изкаже недоволството си от коментара, пред самия Макрон", каза служителят.
След това, през март 2018 г., Макрон се срещна с делегация, включваща сирийската кюрдска YPG, група, определена от Турция като терористична организация, но разглеждана от западните сили като съюзник срещу "Ислямска държава" в Сирия.
Ердоган публично обвини Франция в подбуждане към тероризъм. Източник, близък до турския лидер, каза, че позицията на Макрон по отношение на кюрдите "предизвиква напрежение както при някои лични срещи, така и при телефонни разговори".
Франция бе разочарована от действията на Турция в Сирия, обвинявайки я в подкрепа за радикални ислямисти сред бунтовниците, борещи се с президента Башар Асад, обвинение, което Анкара отрече.
Когато те възразиха, френски представители коментираха, че Турция е намекнала, че може да залее европейските граници със сирийски бежанци, застрашавайки споразумение с ЕС за спиране на потока от мигранти в Европа в замяна на милиарди евро помощ.
Ердоган многократно заплаши в публични речи да "отвори портите" за сирийските бежанци. Втори френски служител заяви, че екипът на Макрон разглежда подобни заплахи като опит за изнудване.
По времето, когато Ердоган и Макрон се срещнаха на срещата на върха на НАТО през юли 2018 г., отношенията бяха особено ниски. Членовете на делегацията в един момент се оттеглят и остават само преводачите, така че Ердоган и Макрон можеха да разговарят тет-а-тет, но нямаше размразяване. "Това е студена връзка", каза френският представител. Попитани за срещата, турските власти не коментираха.
През ноември 2019 г. Макрон каза на интервюиращ, че НАТО преживява "мозъчна смърт", тъй като държавата членка Турция действа против интересите на алианса в Близкия изток. В отговор Ердоган каза, че Макрон трябва да провери дали той не е в мозъчна смърт.
"След това", каза френски дипломат, "имаше влошаване на отношенията".
Въпреки това двамата лидери поддържаха отворени линии за комуникация. Според френския дипломат телефонните разговори са цивилизовани. Екипът на Макрон отличи публичната реторика на Ердоган, която според тях беше да засили вътрешната му подкрепа и реалните му намерения, каза дипломатът.
Но реториката от последните седмици достигна безпрецедентно ниско ниво. Френският президент реши да не отвръща на последните коментари на Ердоган, каза първият френски служител, тъй като личните обиди са недостойни.
Докато световните лидери изпращаха текстови съобщения на Макрон, предлагащи съболезнования за убийството на учителя, нито едно не беше изпратено до Макрон от името на Ердоган, каза служителят.
Предшественикът на Макрон, Франсоа Оланд имаше чести взаимодействия с Ердоган, докато беше на поста, и го сравняваше с руския президент Владимир Путин.
"Ердоган е националистически оратор, прилича на Путин... но след месец или два, ако се наложи, той ще говори с Макрон, но предстои да видим дали Макрон ще му позволи да направи това без последствия", каза Оланд пред "Ройтерс".
USD
CHF
EUR
GBP
