Шпионски хлебарки и роботи с AI: Германия подготвя бъдещето на войната

За Гундберт Шерф - съосновател на германската компания Helsing, най-ценният отбранителен стартъп в Европа - руската инвазия в Украйна промени всичко.

Шерф трябваше да се бори упорито, за да привлече инвестиции, след като преди четири години основава компанията, която разработва бойни дронове и изкуствен интелект за бойното поле.

Днес това е най-малкият му проблем. Базираната в Мюнхен компания удвои стойността си до 12 милиарда долара след нов кръг на финансиране миналия месец.

"През тази година, за първи път от десетилетия, Европа харчи повече за придобиване на отбранителни технологии отколкото САЩ," казва Шерф.

Бившият партньор в McKinsey & Company смята, че Европа може да е на прага на трансформация в отбранителните иновации, сравнима с проекта "Манхатън" - научното усилие, довело до бързото разработване на ядрено оръжие от САЩ по време на Втората световна война.

"Европа най-сетне започва да осъзнава значението на отбраната."

"Ройтерс" разговаря с над двайсет ръководители, инвеститори и политици, за да анализира как Германия - най-голямата икономика в Европа -  се подготвя да играе централна роля във превъоръжаването на континента.

Правителството на канцлера Фридрих Мерц вижда в изкуствения интелект и технологичните стартъпи ключов елемент в своята отбранителна стратегия и реже бюрократични спънки, за да свърже директно новосъздадени компании с висшето ръководство на армията, твърдят източници на "Ройтерс".

Формирана под тежестта на травмата от нацисткия милитаризъм и силния пацифистки дух след войната, Германия дълго време поддържаше скромен и предпазлив отбранителен сектор, разчитайки на американските гаранции за сигурност.

Германският бизнес модел, базиран на дълбока неприязън към риска, също така облагодетелстваше постепенни подобрения вместо революционни иновации.

Но това вече се променя. С оглед на все по-несигурната американска военна подкрепа, Германия - един от най-големите поддръжници на Украйна - планира почти утрояване на редовния си отбранителен бюджет до около 162 милиарда евро годишно до 2029 г.

Голяма част от тези средства ще бъдат насочени към преосмисляне на самата същност на войната, твърдят източници.

Helsing е част от вълна германски отбранителни стартъпи, разработващи авангардни технологии - от роботи с изкуствен интелект и безпилотни миниподводници - до шпионски хлебарки. 

"Искаме да помогнем на Европа да си върне гръбнака," казва Шерф.

Някои от тези по-малки фирми вече консултират правителството наред с утвърдените компании като Rheinmetall и Hensoldt, които имат по-малък стимул да се фокусират върху иновациите, поради дълги поръчкови списъци за традиционни системи.

Германия ускорява военните поръчки в отговор на руската заплаха

Германското правителство одобри специален законопроект

Новият проектозакон за обществени поръчки, приет от кабинета на Мерц в сряда, цели да намали препятствията за недофинансирани стартъпи, като разреши предварително плащане и ограничи участието в търгове само до фирми от ЕС.

Марек Витфелд, изпълнителен директор и основател на ARX Robotics - производител на автономни роботи, разказва за скорошна среща с германския министър на отбраната Борис Писториус:

"Каза ми: "Парите вече не са извинение - те са налични." Това беше преломен момент," споделя той.

След завръщането на Доналд Тръмп на политическата сцена и несигурността относно ангажимента на САЩ към НАТО, Германия пое ангажимент да достигне новата цел на алианса - 3.5% от БВП за отбрана до 2029 г., по-бързо от повечето европейски съюзници.

Официални лица в Берлин подчертават нуждата от изграждане на европейска отбранителна индустрия, вместо да се разчита на американски компании. Но предизвикателствата пред мащабирането на индустриалните "шампиони" в Германия - и в Европа като цяло - остават значителни.

За разлика от САЩ, където пазарът е обединен, в Европа той е раздробен - всяка страна има свои собствени изисквания и стандарти за поръчки.

САЩ, които вече са световен лидер по военни разходи, имат утвърдени гиганти като Lockheed Martin и RTX, и предимство в области като спътникова технология, бойни самолети и високоточни боеприпаси.

Вашингтон започна още през 2015 г. да подкрепя стартъпи в отбраната - като Shield AI, Anduril и Palantir - чрез възлагане на военни договори.

Европейските стартъпи до съвсем наскоро страдаха от липса на държавна подкрепа. Но според анализ на Aviation Week от май, 19-те най-големи военни инвеститори в Европа - включително Турция и Украйна - се очаква да похарчат 180.1 милиарда евро тази година, срещу 175.6 милиарда за САЩ. Въпреки това, общите военни разходи на САЩ остават по-високи.

Ханс Кристоф Атцподиен, ръководител на BDSV - асоциацията на отбранителния сектор в Германия, заявява, че една от пречките е, че системата за обществени поръчки е ориентирана към утвърдени доставчици и не е подходяща за бързия ритъм, който новите технологии изискват.

Министерството на отбраната на Германия заяви, че предприема стъпки за ускоряване на процедурите и по-добро интегриране на стартъпи, за да могат новите технологии бързо да бъдат внедрени в Бундесвера.

Анете Ленинг-Емден, ръководител на мощната агенция за военни поръчки, подчертава, че дроновете и изкуственият интелект са области, които Германия трябва активно да развива:

"Промените, които те внасят на бойното поле, са революционни - сравними с въвеждането на картечницата, танка или самолета," казва тя пред "Ройтерс".

Свен Вайценегер, ръководител на Cyber Innovation Hub - иновационният ускорител на Бундесвера, заявява, че войната в Украйна е променила и общественото отношение, премахвайки стигмата върху работата в отбранителния сектор:

"Германия разви съвсем нова откритост към темата за сигурността," казва той.

Вайценегер споделя, че получава между 20 и 30 покани в LinkedIn дневно, в сравнение с 2-3 на седмица през 2020 г., с идеи за развитие на отбранителни технологии.

Някои от тези идеи звучат като научна фантастика - като киберхлебарките на Swarm Biotactics, оборудвани с миниатюрни раници с камери и сензори за събиране на данни в реално време.

Чрез електрически стимули оператори ще могат дистанционно да контролират движението на насекомите. Целта е те да предоставят разузнавателна информация от враждебна среда - например за местоположението на противника.

"Нашите био-роботи - базирани на живи насекоми - са снабдени с неврална стимулация, сензори и защитени комуникационни модули," обяснява Стефан Вилхелм, изпълнителен директор на компанията. "Могат да бъдат управлявани поотделно или да действат автономно в рояци."

През първата половина на 20-ти век германските учени са сред пионерите на военните технологии - от балистични ракети до реактивни самолети и управляеми оръжия. След поражението във Втората световна война обаче Германия е демилитаризирана, а научният ѝ елит - разпръснат.

Вернер фон Браун, изобретателят на първата балистична ракета на нацистите, е сред стотиците германски учени, откарани в САЩ след войната. Там той работи в NASA и създава ракетата, която отвежда Аполо на Луната.

През последните десетилетия, отбранителните иновации са двигател на икономическия напредък - технологии като интернет, GPS, полупроводници и реактивни двигатели са се родили в армията, преди да променят цивилния живот.

Германия, чиято икономика от 4.75 трилиона долара се сви през последните две години поради високи енергийни цени и конкуренция от Китай, може да намери нов стимул в разширяването на военните изследвания.

"Трябва само да възприемем мисленето: силна отбранителна индустрия означава силна икономика и иновации на стероиди," казва Маркус Федерле от инвестиционната компания Tholus Capital.

В миналото страхът от риск у европейските инвеститори е бил пречка за стартъпите, които трудно са намирали капитал, за да преминат през "долината на смъртта" - най-критичната начална фаза, когато разходите са високи, а приходите - ниски.

Но след руската инвазия в Украйна, нарастването на военните бюджети в Европа отвори нови възможности за инвестиции.

Днес Европа разполага с три стартъпа с оценка над 1 милиард долара: Helsing, германската Quantum Systems (дронове) и португалската Tekever (също дронове).

"Сега има огромен натиск върху Германия да бъде водещата нация в европейската отбрана," заяви Свен Крук, главен стратегически директор на Quantum.

Украйна позволява на чуждестранни компании да изпробват новите си оръжия на фронтовата линия

Съгласно "Тест в Украйна" компаниите ще изпращат своите продукти в страната

Германия е вторият по големина военен поддръжник на Украйна след САЩ. Поръчки, които по-рано са отнемали години, сега се одобряват за месеци, а стартъпите получават шанс да тестват продуктите си на практика.

През 2024 г. рисковото финансиране за отбранителни технологии в Европа достигна 1 милиард долара, в сравнение с едва 373 милиона през 2022 г., и се очаква още по-голям ръст тази година.

"Обществото осъзна, че трябва да защитим демокрациите си," отбеляза Кристиан Залер от HV Capital, инвеститор в ARX и Quantum.

Рисковото финансиране нараства по-бързо в Германия отколкото другаде, сочи анализ на Dealroom. Германските стартъпи в отбраната са привлекли 1.4 милиарда долара за последните пет години - повече от всяка друга европейска страна.

Джак Уанг от Project A казва, че германските стартъпи - благодарение на инженерната традиция - умеят отлично да интегрират съществуващи компоненти в мащабируеми системи.

"Качеството на кадрите в Европа е изключително високо, но като цяло няма друга държава с такъв технически потенциал като Германия."

Слабостта в автомобилния сектор означава, че има свободен производствен капацитет - включително в така наречения Mittelstand: малките и средни предприятия, които са гръбнакът на германската икономика.

Стефан Туман, изпълнителен директор на баварския стартъп Donaustahl, който произвежда "блуждаещи" боеприпаси, казва, че получава по 3-5 кандидатури дневно от служители в автомобилната индустрия.

"Стартъпите просто се нуждаят от мозъци за инженеринг и прототипиране," казва той. "А германският Mittelstand ще бъде тяхната мускулна сила."