Почти пет години след цветната революция, която обхвана страните от бившия СССР, Кремъл най-накрая има шанс за реванш.
Възможно е в близко време руските власти да съумеят да променят още двама лидери на съседни държави - Михаил Саакашвили и Александър Лукашенко, пише Newsweek.

Само за тази година Русия се закичи с още два скалпа - на Юшченко и на Бакиев, продължава изданието позовавайки се на журналисти, които наблюдават процесите в бившия Съветски блок.

Наистина не може да се каже, че Москва е била единственият архитект на смяната на властта в Киргизстан и Украйна, но безусловно тя изигра ключова роля.
Тази стратегически победи въодушевяват Кремъл и му дават основания за нови опити да измени курса на управление в страните наречени „близка чужбина".

Според изданието трън в очите е Грузия с нейната пронатовска ориентация на президента Саакашвили. Руският политолог Сергей Марков заявява, че Москва подготвя в Грузия „втори Бишкек".

Кремъл открито подкрепя грузинската опозиция. На 9 май по време на честванията на 65-годишнината на победата във Великата отечествена война, министър-председателят Владимир Путин стоеше редом до лидерът на опозицията Нино Бурджанадзе. След това те заедно положиха първия камък на военния мемориал в Москва, който ще бъде изграден на мястото на разрушен от властите в Грузия.

Михаил Саакшавили вече предупреди, че Русия започва да придобива неограничена свобода на действие на територията на бившия СССР, като сваля демократично избраните власти в съседни страни една по една. Според анализатори, Саакашвили се бои от повторениена киргизстанския сценарии в Грузи.

Ключово изпитание да Михаил Саакашвили ще станат кметските избори в Тбилиси, които ще се проведат в края на май месец. Отдавна се чуват обвинения към президента и неговия съратник- кандидат за кмет Ираклий Аласаня, че с всички средства, включително и с държавната машина се опитват да предопределят резултата от изборите.

Ако има обаче фалшификации - „Той ще съжалява за това, ние ще вдигнем бунт", заплашва един от лидерите на опозицията Ногаидели напълно открито.

Публичната ориентация на Москва може да се окаже обаче опасна стратегия, продължава Newsweek. Неотдавна допитване в Грузия дали одобряват настоящата политика на страната показва твърдо одобрение от 52%. По отношение на контактите с Русия положително ги оценяват 22%, а 38% са отрицателно настроени.

Независимо то това Кремъл остава верен на своята стратегия - да създава и поддържа свои групи и политически партии в страните от бившия Съветски блок.

Следваща в списъка може да стане дори и Беларус, където Кремъл намери своя човек в лицето на опозиционера Андрей Санников. Според оценката на списанието той не симпатизира на Запада, няма близки контакти и е готов да приеме помощ от Русия.

Според самия Санников президентът Лукашенко в последно време е сериозно обезпокоен от признаците, че Русия поддържа смяната на властта в останалите бивши съветски страни.

Именно Александър Лукашенко приюти в Беларус изгонения от Киргизстан Курманбек Бакиев. Беларуският лидер осъди открито преврата и посъветва новите власти в страната и да не помислят за екстрадация.

След държавния преврат в Киргизстан много медии правеха догадки и писаха за „дългата ръка на Москва", за манипулациите в „стил Макиавели" в страните от ОНД от епохата на Владимир Путин.

Кремъл категорично отхвърли всякакви обвинения за съпричастност към безредиците в Бишкек, а самият Курманбек Бакиев също не вярва, че в свалянето му от власт имат пръст руските спецслужби. Въпреки че сам призна, че е раздразнил сериозно Москва със своята проамериканска политика.

Новата стратегия на Русия бележи обаче неочакван за много обрат - преход от агресивните методи към реалната дипломация. Така постсъветското пространство започва да се превръща от бойно поле в общност.

През 2012 година обаче предстои важният момент - настоящия премиер Владимир Путин ще има право да се кандидатира отново за президент.