Според публикации в международните медии, венецуелският президент Уго Чавес планира да посети Русия, Беларус и Иран в средата на месеца. В Москва се очаква той да подпише серия от международни договори в областта на търговията и технологиите.
Агенция РИА Новости публикува текст по темата, дело на анализатора Ариел Коен. Според него, САЩ е крайно време да покажат на Русия, че безусловната поддръжка и въоръжаването на авторитарни режими не е част от политиката на "презареждане" в отношенията между бившите врагове от времената на Студената война.
Според Коен, Москва в настоящия момент печели много от добрите си отношения с Каракас.
На първо място, при последното посещение на Чавес в руската столица през септември 2009г. той заяви, че страната му ще признае независимостта на двете бивши грузински републики Южна Осетия и Абхазия - изключително удобен за Кремъл външнополитически ход, легитимиращ в международното пространство изграждането на своеобразен санитарен кордон в "близката чужбина" на Русия. Единствените други държави, които признаха отцепилите се републики бяха старият кремълски съюзник Никарагуа и бедната островна държава Науру.
След това в анализа на Коен идва процъфтяващото военно сътрудничество между Русия и Венецуела. До този момент Каракас е закупил от Москва оръжие на стойност 4 млд. долара - изтребители, хеликоптери Ми-17, 100 хил. автомата "Калашников" и цял завод за допълнителна продукция - всичко това за пет години. Очаква се Венецуела да направи покупки за още 5 млд. долара от руския оръжеен хипермаркет.
На трето място анализаторът поставя енергийното сътрудничество между двете държави. Главна роля в този аспект има руският гигант "Газпром", който получи достъп до газовите находища на Венецуела на Карибите.
Освен това двете си партнират в областта на нефтодобива. Очаква се до края на годината съвместно дружество с участието на "Роснефт" и "Лукойл" да започне да произвежда по 50 хил. барела дневно. Част от горивото ще се продава на американския пазар чрез венецуелската национална петролна компания.
Ариел Коен припомня, че руският премиер Владимир Путин и Уго Чавес обсъдиха по време на последната си среща през април строежа на космодрум, възможностите за добив на нефт в южната част от латиноамериканската държава и строежа на първата й атомна централа.
Същевременно, напомня анализаторът, бившият помощник-държавен секретар за западното полукълбо Роджър Нориега предупреди, че Чавес тайно развива ядрена програма в сътрудничество с Иран. Това сътрудничество се изразява в добив и обогатяване на венецуелски уран от ирански компании.
Атомната и космическата програма на Каракас, по думите на Коен, са в състояние да застрашат по-демократичните режими в Южна Америка и по-специално Колумбия и Бразилия.
Международният анализатор вижда определени сходства в сътрудничеството на Русия и Венецуела и това на Иран и Русия. И в двата случая става въпрос за анти-американски авторитарни режими, отбелязва Коен. Същевременно, Уго Чавес дава на Техеран да разшири влиянието си в непосредствена близост до САЩ.
За да се противопостави, Бразилия също протегна ръка към ислямската република. Тя, заедно с Венецуела и Турция се противопостави на санкциите, наложени от Съвета за сигурност на ООН на Иран. Ироничното в случая, пише Ариел Коен в анализа си, е, че Русия беше сред държавите, които гласуваха "за".
Някои наблюдатели на международния политически процес с известна злоба наричат алианса между Русия, Иран и Венецуела "ВИРус". Въпросът, според Коен, е дали вирусът ще се разпространи и в Боливия, Куба, Еквадор, Никарагуа, Северна Корея и, евентуално, Китай.
Друго важно съображение за Русия на този етап е дали сътрудничеството с авторитарни режими ще спомогне са модернизацията на страната, утвърждаване на върховенството на закона и привличане на чуждестранни капитали. Според Коен, действията на Кремъл на този етап по-скоро напомнят на връщане назад към съветските времена и опит да се създават проблеми на САЩ в "задния им двор".