Хуманитарната криза в Ивицата Газа се задълбочава, тъй като милиони жители се борят не само с глада, но и с тежък недостиг на питейна вода. Разрушената водопроводна мрежа, замърсените водоносни хоризонти и ограничените доставки на гориво затрудняват достъпа до чиста вода, предупреждават хуманитарни организации, цитирани от "Ройтерс".
По-голямата част от водата в Газа идва от кладенци, замърсени от отпадъчни води и химикали. Това води до разпространение на болести като диария и хепатит. Малък дял от водата се осигурява от хуманитарни обезсоляващи инсталации.
Израелската агенция COGAT заявява, че управлява два водопровода към Газа, осигуряващи милиони литри вода дневно, но палестинските власти твърдят, че те не функционират в момента. След началото на войната Израел прекъсна всички водни и електрически доставки, като частично ги възобнови по-късно, въпреки сериозните щети по мрежата.
Разрушаването на инфраструктурата поставя жителите пред ежедневна борба за оцеляване. Средното потребление на вода в Газа е спаднало до 3-5 литра дневно, значително под минималните 15 литра, препоръчани от ООН за оцеляване при криза. За сравнение, в Израел то достига до 247 литра на ден.
Според Oxfam, заболяванията, предавани чрез замърсена вода, са се увеличили със 150% за три месеца. Децата са особено засегнати - често именно те събират вода, докато родителите търсят храна.
Нова водопроводна връзка от Египет, финансирана от ОАЕ, може да облекчи ситуацията за 600 000 души в южната част на Газа, но ще са нужни още седмици за завършване.
Според УНИЦЕФ и Oxfam, без незабавно прекратяване на огъня и неограничен хуманитарен достъп, гладът и дехидратацията ще останат основни причини за смърт в Газа.