Ръководството на Европейската комисия и белгийското правителство ще се срещнат в петък, за да се опитат да прекъснат политическата безизходица около използването на замразените руски държавни активи за финансиране на заем за Украйна на стойност 140 милиарда евро, съобщиха двама високопоставени представители на ЕС пред Politico.
Белгия досега се въздържа от подкрепа за предложението на Европейската комисия, която предлага начин санкционираните руски средства да бъдат използвани в подкрепа на Украйна, без да бъдат официално конфискувани.
Причината е, че тези активи се съхраняват в базираната в Брюксел финансова компания Euroclear.
Премиерът на Белгия Барт де Вевер се опасява, че неговото правителство може да бъде подведено под отговорност и да се наложи да изплати милиарди на Москва, ако Кремъл заведе съдебни дела срещу инициативата. По време на срещата на лидерите на ЕС през октомври той поиска по-силни гаранции, които да защитят Белгия от финансови и правни рискове.
Предстоящата среща в петък идва след като заместник-министрите на финансите на страните от ЕС не успяха да постигнат напредък по преговорите за заема по-рано тази седмица. Комисията предупреди, че времето изтича.
"Колкото повече се бавим, толкова по-трудно ще стане. Може да се наложи да разгледаме временни решения," заяви еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис в София.
Ако средствата не пристигнат до пролетта, Украйна ще се изправи пред сериозен бюджетен дефицит през следващата година. Без споразумение за използване на руските активи европейските държави ще трябва да финансират Киев със собствени средства - перспектива, която предизвиква недоволство, особено след като пандемията тежко засегна националните бюджети.
"Как ще намерим 140 милиарда евро от европейските бюджети в този момент? Няма как", коментира един от заместник-министрите, цитиран от Politico.
Комисията ще представи на Белгия меморандум с алтернативни варианти за финансиране на Украйна, включително възможност за общо заемане на средства от името на ЕС.
Очаква се, че когато види липсата на други реалистични решения, Де Вевер да отстъпи от твърдата си позиция. Белгийският премиер, на свой ред, е очертал какво е необходимо, за да подкрепи страната му плана.
На първо място, Белгия иска да бъде премахнат рискът от унгарско или друго вето върху санкциите.
Всяка половин година ЕС трябва единодушно да подновява санкциите срещу Русия, което означава, че държави като Унгария или Словакия могат да ги блокират и така да размразят активите, принуждавайки Euroclear да върне средствата на Кремъл. Комисията работи върху механизъм, който да елиминира този риск и да осигури дългосрочна правна сигурност за Белгия.
На второ място, Белгия иска другите страни от ЕС да споделят финансовия риск.
Комисията твърди, че Украйна ще започне да връща заема едва след края на войната и след като Русия изплати репарации, но Брюксел настоява другите държави членки да предоставят гаранции - в случай че Москва поиска обратно своите активи или съд постанови, че те трябва да ѝ бъдат върнати.
Дори ако всяка държава предостави национални гаранции, Белгия иска уверение, че възможните компенсации ще бъдат изплатени незабавно.
Комисията предлага вариант, при който ЕС ще може да отпуска краткосрочни заеми на държави, които не могат да осигурят средства веднага, но това би увеличило дълговата тежест, особено за страни като Франция и Италия, които вече са силно задлъжнели.
И накрая, Белгия настоява Комисията да обмисли използването на бюджета на ЕС като гаранция за заема, вместо да се разчита на национални правителства.
Теоретично Комисията може да използва част от т.нар. "буфер" (headroom) в бюджета на ЕС - резерв, предназначен за непредвидени разходи.
Идеята има потенциал, но вероятно ще стане приложима едва след 2028 г., когато ще бъде приет новият многогодишен бюджет на ЕС. Засега не е ясно дали в настоящия бюджет има достатъчно средства, за да се осигури подобна гаранция.
USD
CHF
EUR
GBP
