Предстоящото присъединяване на Финландия и Швеция към НАТО ще изпрати сигнал на руския президент Владимир Путин, че вратите на Алианса остават отворени. Путин, който настояваше НАТО да се откаже разширяването си, постигна обратното. Това заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг на пресконференция след подписването на меморандум между Финландия, Швеция и Турция.
"Той искаше по-малко НАТО, но сега президентът Путин ще получи повече НАТО по границите на Русия", каза Йенс Столтенберг, цитиран от АП.
Генералният секретар заяви също, че членството на Финландия и Швеция в Алианса ще "промени цялата ситуация в Балтийския регион": те ще "покрият" Естония, Литва и Латвия и ще позволят на блока да засили присъствието си в региона.
Турция се съгласи да подкрепи присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО. Страните подписаха меморандум, в който се разглеждат възраженията на Анкара срещу оръжейното ембарго и борбата с тероризма в северноевропейските страни, включително спирането на дейността на Кюрдската работническа партия, която Турция смята за терористична организация.
През декември миналата година Путин поиска писмени гаранции за сигурност от САЩ и НАТО. По-специално той настояваше Алиансът да се въздържа от движение на изток и да не приема Украйна в редиците си.
"Получихме обещания да не преместваме инфраструктурата и на сантиметър. Казват едно, а правят друго. Сега НАТО е в Полша, Румъния и балтийските държави. Както казваме сред хората, бяхме измамени.
След това САЩ се оттеглиха от Договора за противоракетна отбрана. Сега пусковите установки са в Румъния, а скоро ще бъдат и в Полша. Там има и ракетни установки, които могат да се използват за монтиране на ударни ракети "Томахоук".
"Това не е ли заплаха за нас?" - риторично попита на 1 февруари Путин. Три седмици по-късно той започна кървава война срещу Украйна.