Ицхак Рабин

Повече от 100 000 израелци се събраха тази вече в Тел Авив, за да почетат 11 годишнина от убийството на Ицхак Рабин, съобщава АП.

Някои от участниците в демонстрацията носеха плакати с призив за мир и толерантност.

Множеството се събра на площада, на който през 1995 г. Рабин бе убит от ултранационалиста Игал Амир, противопоставящ се на неговата политика за установяване на мир в Близкия изток.

Писателят Дейвид Гросман, чийто син е убит през лятото във войната между Израел и партизаните на Хизбула, критикува израелските лидери за липсата на проницателност и влияние.

Ицхак Рабин е роден в Йерусалим през 1922 г. и израства в Тел Авив, където семейството му се премества на следващата година. Той е първият израелски премиер, роден в Палестина.

През 1941 г., по време на стаж в кибуца Рамат Йоханан, Рабин се присъединява към Палмах, секция на военизираната организаци Хагана, като до октомври 1947 г. достига поста главен оперативен офицер.

По време на Израелската война за независимост той ръководи отбраната на Йерусалим и воюва срещу египетската армия в Неджев. През 1962 г. достига поста началник-щаб на Израелската армия.

Под негово командване израелските войски постигат съкрушителна победа срещу Египет, Сирия и Йордания в Шестдневната война.

През 1968 г. Ицхак Рабин напуска армията и е назначен за посланик в Съединените американски щати. През 1973 той се завръща в Израел, избран е за депутат от Израелската партия на труда и става министър на труда.

През 1974 застава начело на партията и заема мястото на Голда Меир като министър-председател. През 1977 подава оставка, заради проблеми с коалиционните партньори и скандал с банкова сметка на съпругата му, която противоречи на тогавашните валутни регулации в страната.

От 1984 до 1990 Рабин е министър на отбраната в няколко коалиционни правителства и предприема твърди мерки за прекратяване на Първата интифада.

През 1992 Ицхак Рабин отново е избран за министър-председател.
Той играе водеща роля в подписването на Договорите от Осло, с които се създава Палестинската автономия. През неговия мандат се сключва и мирен договор с Йордания.

За своята роля при подписването на Договрите от Осло Рабин поручава през 1994 г. Нобелова награда за мир, заедно с Ясер Арафат и Шимон Перес. Договорите предизвикват нееднозначни реакции в израелското общество. Докато някои смятат Рабин за герой, приближил окончателния мир, за други той е изменник, отстъпил земи, принадлежащи по право на Израел. За да остане на власт, правителството на Рабин разчита и на подкрепата, понякога прикрита, на арабските партии в Кнесета.

На 4 ноември 1995 Ицхак Рабин е застрелян от крайно десния активист Игал Амир и умира малко по-късно в болницата. На тази дата е обявен национален ден в памет на Рабин, а площадът, на който е застрелян, е наречен на негово име.