Украинският президент Володимир Зеленски неусетно променя риториката си за прекратяване на войната с Русия, съобщава в. "Уол стрийт джърнъл".
Той загатна, че Украйна е отворена да спре борбата за възстановяване на окупираната от Русия територия в замяна на членство в НАТО.
В редица интервюта и публични изявления през последната седмица Зеленски се опита да покаже, че е готов да преговаря за прекратяване на конфликта - нещо, за което новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп многократно призоваваше по време на предизборната си кампания. През по-голямата част от войната Зеленски настояваше, че страната му ще продължи да се бие, докато не си върне завзетите от руските сили около 20% от територията на страната.
Сега обаче Зеленски намеква, че може да приеме прекратяване на огъня, което на практика ще остави окупираната територия в ръцете на Москва, ако останалата част от Украйна получи защита от Алианса. Две значителни препятствия обаче стоят на пътя на тази идея: шансовете на Украйна да се присъедини към военния съюз в близко бъдеще остават малки и няма особени признаци, че руският президент Владимир Путин иска да преговаря.
През последните месеци руските сили напреднаха по-бързо в Източна Украйна, отколкото когато и да било от първите дни на войната. Освен това Москва премести икономиката си на военна основа и наскоро одобри най-големия бюджет за отбрана в историята си. Това дава увереност на Путин, че може да продължи да заграбва още повече украинска територия със сила.
На пресконференция в неделя Зеленски заяви, че Украйна би била готова да влезе в такива преговори само от позицията на силната страна, което ще изисква по-нататъшни стъпки към НАТО и нови разпоредби за западни далекобойни оръжия и друго въоръжение.
"Ако ще имаме замразен конфликт без силна позиция за Украйна, значи Путин ще дойде след две, три или пет години", отбеляза Зеленски. "Той ще се върне и ще ни унищожи напълно. Или ще се опита да ни унищожи".
Все пак отвореността на украинския лидер да отстъпи територия, дори временно, е значителна отстъпка.
Говорейки пред "Скай нюз" в петък, той посочи, че ще трябва да бъде предложено членство в НАТО на неокупираните части от Украйна, за да може Киев да обмисли прекратяване на "горещата фаза на войната". Украйна ще продължи да претендира за цялата си територия, но Зеленски уточни, че Киев ще се стреми да си "я върне по дипломатически начин".
Той направи подобен коментар в интервю за "Киодо нюз".
В него Зеленски не практика признава, че на украинската армия не ѝ достигат сили да си възвърне окипураните територии, затова е нужно дипломатическо решение. Макар и да говори конкретно за Крим, в следващото изречение президентът преминава към множествено число.
"Нямаме достатъчно сили да върнем Крим. Нашата армия няма достатъчно сили в момента, това е положението. И да, трябва да намерим дипломатическо решение. Но това да е едва след като разберем, че сме толкова силни, че да гарантираме, че те няма да започнат нова агресия. Тогава ще можем да мислим за други дипломатически стъпки", казва Зеленски.
Друга част от интервюто, широко разпространена в украинските медии, касае въпрос за жертвите, които Украйна е дала във отбранителната си война за спиране на агресията на Русия. Зеленски отхвърля данните за 80 000 загинали украински военни. От началото на войната Зеленски веднъж си е позволил да посочи приблизителна бройка на дадените жертви от украинската отбрана - 31 000, уточнявайки, че ще спази заявката, че данни ще бъдат публикувани едва след края на войната.
Също така украинските власти заявяват, че не могат по никакъв начин да потвърдят колко са загиналите в териториите, окупирани от Русия.
В понеделник генералният секретар на НАТО Марк Рюте отказа да обсъди перспективите за членство на Украйна.
"Основният въпрос с Украйна трябва да бъде "Как да бъде получена повече военна помощ в Украйна?".Това е приоритет номер едно, две и три", заяви той. Междувременно мостът към членството в НАТО се изгражда чрез двустранни споразумения за сигурност със страните членки и други усилия, допълни Рюте.
Нарастваща умора
Промяната в риториката на Зеленски отразява нарастващата умора сред украинците, които изразяват желание за край на конфликта. Руските удари оставиха голяма част от страната без постоянно електричество тази зима, а недостигът на работна сила означава, че повече мъже, които не искат да се сражават, са насилствено наборни.
Проучване на "Галъп", публикувано миналия месец, установи, че 52% от украинците в неокупираните части на страната подкрепят преговорите за прекратяване на войната "възможно най-скоро", спрямо 27% миналата година; 38% подкрепят продължаването на битката, докато Украйна победи, което е спад спрямо 63% през миналата година.
Вече повече от 18 месеца западни официални лица предлагат някакъв вид споразумение сигурност срещу територия, тъй като руската инвазия през 2022 г. се превърна в кървава война на изтощение. Избирането на Тръмп направи още по-спешни усилията за преговори, тъй като западните съюзници не са сигурни дали като президент той ще продължи да изпраща военна помощ на Украйна.
Рюте заяви, че на среща с Тръмп миналия месец във Флорида е казал на новоизбрания президент, че страните от НАТО трябва "да се уверят, че когато Зеленски - от позиция на силната страна - започва преговори, резултатът ще е добро споразумение".
Даването на възможност на Зеленски да договори добра сделка с Москва е жизненоважно за нещо повече от Украйна, изтъкна Рюте пред Тръмп. "Това, което трябва да предотвратим, е Северна Корея, Китай, Русия и Иран да потриват ръце, защото сме сключили лоша сделка", посочи той.
Предшественикът на Рюте в Алианса - Йенс Столтенберг, заяви, че временното отстъпване на окупирани територии на Русия може да бъде начин за прекратяване на войната, при условие че на Киев бъдат дадени твърди гаранции за сигурност.
"Ако линията на прекратяване на огъня означава, че Русия продължава да контролира всички окупирани територии, това не означава, че Украйна трябва да се откаже от земята си завинаги", уточни той.
Нежеланието на Запада
Големите столици, включително Вашингтон и Берлин, продължават да не са склонни да доближат Украйна до НАТО.
Зеленски настоява за покана за присъединяване към Алианса, въпреки че признава, че членството в НАТО може да бъде дадено едва след края на войната. Засега украински и европейски служители посочват, че Киев настоява външните министри на страните от НАТО да препоръчат лидерите на Алианса да поканят Украйна да се присъедини.
Дори и това обаче не изглежда сигурно. Без членство в НАТО Украйна и нейните най-близки съюзници твърдят, че Киев няма да има реални гаранции за сигурност и ще бъде изправен пред капитулация при всякакви преговори с Русия. Официални лица във Вашингтон, Берлин и в други страни се тревожат, че приближаването на Украйна към Алианса може да изостри конфронтацията на Запада с Москва.
"Бях пределно ясна за това. Най-силната гаранция за сигурност е членството в НАТО", изтъкна новият върховен представител на ЕС по въпросите на външната политика Кая Калас по време на посещение в Киев в неделя. Тя заяви, че Украйна трябва "да каже кога е моментът да седне на масата за преговори".
Присъединявайки се към нея в Киев, Антонио Коща - новият председател на Европейския съвет, заяви, че блокът е подкрепял Украйна от първия ден на войната и "ще отстоява Украйна толкова дълго, колкото е необходимо".
И все пак зад кулисите европейските служители се опитват да се позиционират за плановете на Тръмп. Хората, участвали в преговорите в Киев през уикенда, посочиха, че макар да виждат известна нервност в екипа на Зеленски, украинците, изглежда, се справят с необходимостта да се приспособят към фокуса на екипа на Тръмп върху прекратяването на войната.
Въз основа на досегашните разговори и външнополитическите предложения на новоизбрания президент, има предпазлив оптимизъм - ако не и увереност - в Брюксел и Киев, че администрацията на Тръмп ще настоява да се бори за реални отстъпки от Кремъл, ако Путин започне преговори.
Все пак много западни служители остават дълбоко скептични, че Кремъл ще се съгласи на преговори, докато Русия печели на бойното поле.
Значителни разходи за Русия
Разходите за настъплението на Русия през последните месеци са огромни: американски служители изчисляват, че Москва дава повече от 1000 жертви на ден. Според военни експерти обаче не предстои пробив.
В последно време рублата се срина, като повиши инфлацията и лихвените проценти и допълнително сви частите на икономиката, които не са посветени на отбраната.
Руските официални лица остават уверени, че приливът се е обърнал в тяхна полза. Миналия месец Сергей Шойгу - секретар на Съвета за сигурност на Русия, заяви, че Западът трябва да признае, че Русия печели войната, и да преговаря. Руски официални лица отбелязаха и че Украйна ще трябва да се откаже от надеждите си да се присъедини към НАТО като част от евентуално мирно споразумение.
Някои украински официални лица признават, че алтернатива на разчитането на НАТО може да бъде да се посочи на съюзниците военната подкрепа, от която ще се нуждаят през следващите години, за да могат да възпират Русия. Зеленски обаче се оплака, че помощта на Запада не отговаря на обещанията за оборудване на цялата му армия. А свързаните с това разходи може да са твърде високи, за да могат западните правителства да ги понесат политически, особено ако Тръмп изпълни заплахите си да намали помощта на САЩ за Украйна.
Украински служител изчисли, че Киев ще се нуждае от военна помощ в размер на около 120 милиарда евро, което се равнява на 126 милиарда долара, само през следващата година, за да се изравни със спираловидно нарастващите военни разходи на Русия.
oxoo
на 03.12.2024 в 13:42:29 #1Не"..да се откаже от земята си завинаги..",е за това ще трябва да капитулира,а подпалвачите да стоят от страни и да си лижат раните,интересно е какво ще стане отвътре,в техните страни,защото нещата са на ръба заради безумието на неколцина вживяли се в богове!