Чависти щурмуваха парламента в Каракас, пребиха до кръв депутати и часове наред държаха заложници. Това нападение съзнателно нарушава едно табу, пише Ута Тоферн в коментар за Дойче веле.
Докога светът ще мълчи за Венецуела?

В една демокрация народът е суверен, а свободно избраният парламент изразява неговата воля. За демократите седалището на парламента представлява нещо като катедрала на свободата.

Точно в деня, в който Венецуела чества 206 години от обявяването на своята независимост, чависти щурмуваха парламента в Каракас, пребиха до кръв демократично избрани депутати и в продължение на часове държаха като заложници стотици хора. Всичко това се разигра пред очите на Националната гвардия на президента - и то непосредствено след като вицепрезидентът в речта си пред парламента беше говорил за "часа на революционерите" и беше призовал обикновения народ да влезе в пленарната зала.

Мадуро презира демокрацията

Едва ли може да има по-ясно доказателство за това, че правителството на Венецуела презира демокрацията и дори зове към разправа с нейните представители. Никой не би могъл повече да вярва, че президентът Мадуро и неговите чависти имат намерение да водят сериозни преговори с опозицията, която разполага с парламентарно мнозинство от почти две трети.

Мадуро наистина се дистанцира от проявите на насилие, но това беше чисто формален акт. Защото същият този президент заяви миналата седмица повече от ясно: "Онова, което не можем да постигнем с избори, ще го извоюваме с оръжие!". Същият президент, който едва преди няколко седмици обяви, че биячите, които го подкрепят, ще получат 500.000 огнестрелни оръжия, сега се прави, че не е "съучастник на насилието".

При това насилието отдавна вече властва из улиците на Венецуела. След 97 дни на почти ежедневни масови демонстрации срещу правителството, в страната има над 90 убити - повечето от средите на демонстрантите. Силите за сигурност действат с огромна бруталност, а въоръжените "colectivos" не остават по-назад. Колкото по-дълго трае тази неравна битка за надмощие, толкова по-малка е и вероятността демонстрациите да останат мирни. Вече има и такива, които се възползват от всеобщата бъркотия, за да плячкосват, както и демонстранти, които проявяват насилие.

Засега изход няма!

Във Венецуела инфлацията все още галопира с по-висока скорост от тази, с която президентът може да увеличава нивото на минималната заплата. В страната все още има недостиг на хранителни продукти и медикаменти. Нивото на престъпността е едно от най-високите в света. От всичко това засега не се очертава никакъв изход.

След около три седмици е предвидено да се проведат изборите за Велико народно събрание, които са така грижливо подготвени, че да завършат в полза на чавистите и окончателно да циментират властта на Мадуро. Две седмици по-рано опозицията иска да организира собствено народно допитване срещу президента.

Съпротивата срещу предвидената отмяна на разделението на властите във Венецуела остава все така силна, но и отчаянието на опозицията расте. На международната общност не ѝ остава твърде много време, за да неутрализира тази опасна ситуация. Преди година и половина венецуелските граждани гласуваха с огромно мнозинство за това опозицията в парламента да осъществи промени в страната. Вчера всеки един от тези избиратели получи удар с юмрук в лицето.