След като повече хора са принудени да напуснат домовете си, отколкото откогато и да било от Втората световна война насам, световните лидери одобриха декларация, насочена към осигуряване на по-координиран и хуманен отговор на кризата с бежанците, която напрегна ресурсите и подхрани разделенията от Африка до Европа, отбелязва „Асошиейтед прес”.

Проблемът с това какво да се прави с около 65,3 млн. разселени души по света ще заеме централно място по време на Общото събрание на ООН на лидерите на 193-те страни членки за първата по рода си среща на върха за намиране на решение на проблема с придвижването на бежанци и мигранти.  

„Днешната среща на върха представлява пробив в нашите колективни усилия за справяне с предизвикателствата на човешката мобилност”, изтъкна генералният секретар на ООН Бан Ки-мун, призовавайки лидерите да се ангажират с „подкрепа на правата и достойнството на всички, принудени от обстоятелствата да напуснат своите домове в търсене на по-добър живот”.

Нюйоркската декларация за бежанците и мигрантите не съдържа никакви конкретни ангажименти и не е правно обвързваща, а по-скоро призовава страните да защитават човешките права на бежанците, да засилят хуманитарната помощ и да увеличат презаселването на бежанци.

„Ако ние успеем да преведем този документ в реакция, в която мнозина актьори ще участват, ние няма да решим много проблеми в спешните мерки и в дългосрочното положение на бежанците като сирийската ситуация”, изтъкна Филипо Гранди, върховен комисар на ООН за бежанците.

Декларацията има за цел да стандартизира реакциите на проблемите на бежанците и да осигури по-добро образование и заетост на бежанците. Тя също насърчава презаселването и включва планове за кампания за борба с ксенофобията.

Това обаче може да се окаже трудна битка, след като декларацията идва във време, в което бежанците и мигрантите се превърнаха в проблем, който създава разногласия в Европа и САЩ.

Редица страни отхвърлиха по-ранния проект за споразумение, който призоваваше страните да презаселват 10% от бежанците всяка година, нещо, което накара няколко правозащитни организации да критикуват документа като пропусната възможност. САЩ и редица други страни също така възразиха срещу езика в първоначалния проект, в който се казваше, че децата никога не трябва да бъдат задържани, така че сега декларацията посочва, че децата трябва рядко, ако изобщо, да бъдат задържани.

От своя страна българският държавен главна определи „безпрецедентната глобална среща като възможност да бъде договорен глобален подход към управлението на мигрантските и бежанските потоци“.

„Трябва да насочим вниманието си към първопричините за миграцията. Необходимо е да намерим трайно решение на конфликтите и да се борим с нарушаването на правата на човека, социално-икономическите трудности и липсата на добро управление в страните на произход“, призова президентът Росен Плевнелиев от трибуната на ООН.

Според държавния глава, спазването на международното право в областта на хуманитарните въпроси и правата на човека, ефективният контрол на границите и реадмисията са ключови елементи в управлението на миграцията.

От думите му се разбра, че България приветства текста в приетата Декларация от Ню Йорк, който апелира за цялостно прилагане на действащите споразумения за реадмисия.

„Ефективният контрол на границите е от първостепенно значение. Това включва пълното зачитане на човешките права на лицата, имащи право на закрила, предотвратяването и борбата с незаконната миграция и каналджийството и премахване на трафика на хора, посочи Плевнелиев и изтъкна, че България стриктно спазва международното право в областта на хуманитарната дейност и правата на човека.

„Обръщаме специално внимание на защитата на най-уязвимите – на жените, децата, особено непридружаваните деца, и на хората с увреждания. България също така предоставя хуманитарна помощ и помощ за развитие на страните на произход и транзит“, увери Росен Плевнелиев.

Той обеща България да участва в предстоящия преговорен процес за приемане на Глобален пакт за сигурна, редовна и законна миграция, който ще набележи набор от принципи, ангажименти и общи разбирания между държавите членки на ООН по въпроса за международната миграция във всичките й аспекти – хуманитарна област, развитие, сигурност и права на човека.