Щетите от неразумната визита на председателя на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ Нанси Пелоси в Тайван трябва да бъдат ограничени, пише в редакционна статия авторитетният американски вестник The Washington Post.

Представяме материала без редакторска намеса.

Успешната външна политика съчетава висока принципност с интелигентно и навременно изпълнение. Посещението във вторник в знак на солидарност с Тайван от страна на председателя на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ Нанси Пелоси демонстрира първото - но не и второто. Предвидимата реакция от страна на Китай, който смята Тайван за своя "непослушна провинция" е в ход - включително обявяването на провокативни военноморски учения с бойна стрелба в териториалните води на острова след края на посещението на Пелоси. Президентът Байдън трябва да ограничи краткосрочните щети и да противодейства на вероятно увеличаване на дългосрочния китайски натиск върху Тайван.

Разбира се, ние (в реакцията на Washington post - бел.ред.) споделяме силната подкрепа на Пелоси за демократичен Тайван, нейното осъждане на китайската комунистическа диктатура и нейното убеждение, както тя се изрази в статия за същото издание, че "от съществено значение е Америка и нашите съюзници да са наясно, че ние никога не се поддаваме на автократите." Това, което не разбираме (в редакцията на вестника-бел.ред.), е нейното настояване да демонстрира подкрепата си по този начин, в този момент, въпреки предупрежденията - от президента, който е от собствената й партия, че геополитическата ситуация вече е достатъчно неспокойна. Колкото и да иска 82-годишната Пелоси да отбележи връх в кариерата си на председател на Конгреса преди вероятната победа на Републиканската партия през ноември да сложи края на председателството й, отиването в Тайван сега, когато президентът на Китай Си Дзинпин организира своя трети мандат, е неразумно.

Трябва да се признае, че самият президент Джо Байдън се справи лошо със ситуацията, като "изпусна" факта, че "военните" са против посещението на Пелоси. Тази грешка направи по-трудно за самата нея да промени плановете си, без да загуби престижа си, което е по-важно, за китайския президент Си стана по-трудно да не засили отговора си, след като тя реши да си тръгне. Много по-добре би било президентът Байдън да беше казал на Пелоси, насаме, лично и недвусмислено, да не го прави.

Най-големият глобален приоритет за Съединените щати сега е войната на Русия в Украйна и съпътстващите я последици на световните продоволствени и енергийни пазари. Администрацията на Байдън не може да си позволи никакви разсейвания, още по-малко повторение на кризата в Тайванския пролив от 1995-1996 г., която много американци са забравили, но която продължи осем месеца и два дни. Започна с китайски ракетни изстрели край Тайван като отмъщение за символичен жест - посещение на президента на Тайван в университета Корнел - и не отслабна, докато администрацията на президента Бил Клинтън не организира огромно военноморско разгръщане за възпирането на Пекин.

Китай в крайна сметка се отказа. Администрацията на Байдън сега е в позицията да се надява, че може по подобен начин да поддържа както мира, така и териториалната цялост на Тайван, противопоставяйки се на Китай, който сега е значително по-силен, отколкото беше преди четвърт век и воден не от предпазливия Дзян Дзъмин, а от агресивния Си Дзинпин. Представители на САЩ и самата Пелоси заявиха, че нейното пътуване не предполага промяна в политиката на Съединените щати за един Китай. В режим на възпиране президентът е разположил група самолетоносачи източно от Тайван.

Съединените щати никога не трябва да жертват принципите си или да се поддават на китайските заплахи. Това е още една основателна прична за подготовка внимателно къде и кога да се застава срещу Китай. Но, благодарение на Нанси Пелоси, администрацията на Байдън се оказва принудена да реагира и да импровизира вместо това.

Нанси Пелоси и "непотопяемият самолетоносач"

Нанси Пелоси и "непотопяемият самолетоносач"

Липсата на точност и яснота са напълно умишлени от страна на американците. Това е тяхната политика на "стратегическа неопределеност" спрямо казуса