Много турци се чудят дали страната им някога ще получи шанса да се присъедини към Европейския съюз и експертите твърдят, че са все по-разочаровани от бавния напредък на преговорите с ЕС, съобщава ЕUbusiness.

Пет години след като ЕС прие 10 нови държави, преговорите за присъединяване на Турция, които започнаха през 2005 год., зависят от разрешаването на търговски спор с Кипър и преодоляването на големите резерви на Франция, Германия и други страни за допускането в блока на една предимно мюсюлманска страна.

От 1974 год. насам Кипър, е разделен между етническите турци и гърци. Турция отказва да отвори летищата и пристанищата си за про-гръцката Република Кипър, като дори и не признава страната.

Това накара Брюксел да прекрати преговорите по осем от 35-те преговорни глави за присъединяването на Турция през 2006 год. "Въпросът за Кипър блокира напредъка, който Турция може да постигне. Без решение по този проблем, ние не виждаме края на тунела", твърди Синем Акмезе от Турската фондация за изследване на икономическите политики.

Анкара заяви, че няма да допусне кипърските плавателни съдове до пристанищата си, ако ЕС не изпълни обещанието си да облекчи търговските ограничения пред отцепническата Турска република Кипър. Гърците от Кипър възразяват срещу такъв ход.

Времето до крайния срок за това Турция да изпълни задълженията си преди изтичането на 2009 год., е към края си.

"Може да не станем свидетели на безизходица, но замразяване на двустранните отношения е вероятно, освен ако ЕС не даде на Турция още една година, за да изпълни ангажиментите си", казва Мехмед Озкан, директор на Центъра за изследване на Европейския съюз към анализаторската организация "USAK" в Анкара.

Турция се надява на пробив по време на водените от ООН мирни преговори между кипърски гърци и турци за обединяване на острова. Такова споразумение би позволило напредък в спора с Кипър без предизвикването на обществен гняв.
"Засега, Турция не е готова да продължи преди резултатите от мирните преговори в Кипър", пояснява и главният преговарящ с Европейския съюз Егемен Багъш.

"Турците са все по-разочаровани от бавния напредък по пътя към ЕС", каза Озкан. "Те чувстват, че от блока ги оставят да чакат, въпреки че Турция вече е приела "голям брой" реформи, за да постигне хармонизация с ЕС", каза още той.

Последната такава беше стартирането през януари на канал на турската обществена телевизия на кюрдски език в отговор на исканията на ЕС за подобряване състоянието на правата на малцинствата. До началото на 90-те години на миналия век, кюрдският език беше забранен в страната.

"Турците наистина имат проблем с това да видят светлина в края на тунела", казва Озкан. "Обществеността си задава въпроса какво е получила в отговор на всички тези усилия".

От 2007 год. програмата за реформи в страната е почти в застой, парализирана от политически напрежения между ислямисткото правителство и светските опозиционни сили. "Анкара няма да отвори вратата на ЕС без демократична реформа, но обезкуражаващите изявления на европейските лидери не се харесват на турците", заяви Озкан.

Франция и Германия гласно се противопоставят на допускането на Турция в ЕС.

Въпреки проблемите, силната подкрепа на американския президент Барак Обама за молбата за членство на Турция в ЕС - изразена по време на срещата на върха в Прага и на последвалото му посещение в Турция - създаде "динамизъм" в полза на Анкара, казва турски дипломат, пожелал анонимност.

Миналата седмица Турция обяви, че се е съгласила върху пътна карта, която да поправи отношенията с Армения, развалени в следствие на обвиненията за геноцид срещу арменците по време на отоманската ера. "Това може да се окаже и коз за Анкара в отношенията с Брюксел", добави той.