Отношенията между Ердогановата Партия на справедливостта,  която управлява от 2002 г. насам, и армията никога не са били лесни. И преди е имало конфликти между армията, която се осъзнава като пазителка на светската власт в Турция, и проислямистката Партия на справедливостта. Положението се усложни извънредно, откакто в средата на януари вестник "Тараф" съобщи, че са били готвени планове за военен преврат под кодово название "Операция чук".

Това коментира радио "Дойче веле".

Плановете били изработени във военните кръгове още през 2003 година и имали за цел да свалят от власт Партията на справедливостта и развитието. Детайлите по въпросната операция били изложени писмено на близо 5 000 страници, което е доста необикновено за едно съзаклятие, предвиждащо държавен преврат. Според тези планове били предвидени бомбени атентати срещу джамии и обществени сгради, както и военен конфликт с Гърция във въздушното пространство на Егейско море, провокиран чрез отстрелването на турски боен самолет. Замисълът е бил да се създаде хаос и несигурност по всички направления, така че армията да има добър повод и оправдание за намеса в името на възстановяването на реда и спокойствието в страната - така медиите представят въпросния план.

Както можеше да се очаква, шефът на генералния щаб на армията Илкер Бабуг отхвърли документа като неавтентичен. Той заяви, че се водела "психологическа война" срещу военните, които били крепители на демокрацията. Само че откакто бяха публикувани въпросните документи, армията е изтикана в дефанзива. Най-красноречивото доказателство за това беше арестът на близо 50 военни, някои от които с високи чинове - например един бивш шеф на военно-въздушните сили, на военноморските сили, както и доста действащи или пенсионирани генерали и адмирали.

Турция гледа и се чуди на всичко това. Подобно нещо до момента не се беше случвало. Представата, че един турски генерал може да бъде изправен пред граждански съд само до преди година би била толкова абсурдна, колкото и тази, че е възможно американски генерали да бъдат осъдени от Международен трибунал за военни престъпления.

Но основателни ли са обвиненията за преврат? В медиите, близки до управляващите кръгове, конфликтът се представя едва ли не като двуборство между проевропейските сили от Партията на справедливостта и проазиатски настроените военни. Крайно време било и в Турция, както и в другите демократични държави  по света, армията да не стои вече над закона.

Само че дори някои благосклонни спрямо правителството коментатори изразявят междувременно опасения, че постоянното нищене на превратаджийските планове, без значение дали са истински или измислени, отклонява вниманието от други, не по-малко важни вътрешнополитически проблеми. Какво стана например с гръмко обявената през миналата година "демократична инициатива", с която правителството щеше да подсилва правата на кюрдите и да неутрализира активността на  кюрдската работническа партия ПКК? Под множеството истински или измислени чукове на "Операция чук" от тази инициатива не остана и помен.