Турският държавен министър главен преговарящ с ЕС Егемен Багъш се опита да отблокира преговорния процес с призив към държавите-членки да проведат референдуми относно нейното членство, съобщи europe.bg

Той намекна и за възможност и Анкара да предприеме такава стъпка.

ЕurActiv припомня, че президентът на Турция Абдула Гюл за първи път спомена за тази възможност, известна като „Норвежката формула", през октомври 2009 г. Тогава той я спомена в контекста, че когато страната постигне изискванията за членство чрез реформи по своя воля, а не под външен натиск, „може би трябва да направим като Норвегия, която реши да остане извън Съюза".

Багъш даде гаранции, че Турция ще бъде силно предимство за ЕС, „тъй като това не е страната от преди 51 година, когато кандидатства за първи път", но на пресконференцията в Брюксел многократно спомена норвежкия модел на поведение.

„Не знам какво турските граждани ще решат. Не знам и гражданите на някои страни-членки как ще гласуват", поясни той.

На въпрос дали Анкара ще приеме ситуация, при която Франция отхвърли турското еврочленство, турският дипломат отговори: „Разбира се, защо не. Ще решаваме, според обстоятелствата. Френските гласоподаватели ще определят своя интерес, а ние - нашия".

Багъш подчерта още: „Силно вярвам, че по времето, когато преговорният процес приключи, държавите-членки ще се опитат да лобират, за да осигурят, че турците ще гласуват „за" влизане в ЕС".

През 2005 г. започнаха преговорите за пълноправно членство на Турция в ЕС. За членството си в ЕС Анкара трябва да изпълни критериите от Копенхаген, които са били валидни и за всички настоящи 27 членки на ЕС. Преговорите са свързани с изпълнението на 33 преговорни глави и синхронизиране на турското с европейското законодателство.

Досега само една преговорна глава (наука и изследвания) е затворена. Дванайсет други са отворени, осем, от които остават блокирани поради неизпълнение от турска страна на протокола от Анкара, който предвижда Турция да отвори своите летища и пристанища за присъединилите се към ЕС през 2004 г. страни, включително за Република Кипър.