Напоследък Турция демонстрира силно самочувствие в региона. Балканските страни, които не са забравили историческия си опит с някогашната имперска сила, реагират различно на политическите и финансови аванси на Анкара, коментира "Дойче веле".

От Истанбул Балканите изглеждат по-различно, отколкото от Брюксел. За Запада Балканите са всъщност проблематичен регион. Съвсем друга е турската гледна точка.

Според външния министър Ахмет Давутоглу те са "централно пространство в Афро-Евразия" и зона на обмен с огромно културно и икономическо значение. Това гледище е резултат от новата ориентация на турската външна политика. Нейната максима е "стратегическа дълбочина" на отношенията към всички съседни страни - от Близкия Изток и Кавказ до Балканите. Географското положение и историческото наследство дефинират стратегическите шансове на тази политика.

Погледът на Давутоглу се насочва към старите картини от времето на османската цивилизация. Нейният златен век, пише той, балканските народи са преживели при Османската империя. Тогава било възможно сръбският селянин Байо Ненадич да се издигне до великия везир Мехмед Паша Соколович; незначителни кътчета като Белград и Сараево се превърнали в градове със стотици църкви и джамии. Едва след краха на тази цивилизация започнали етническите конфликти и чистки, които уж били типични за Балканите. Ерго, духът на региона трябва да се преоткрие. Как? Чрез нов политически диалог и оживен обмен на икономически и културни блага.

Давутоглу и неговите съмишленици биват наричани "нео-османи" - това е белязано от исляма поколение политици, заменило националния кемалистки елит. Каква е тяхната политика спрямо Балканите? На политическо равнище Анкара успешно се застъпва за подобряване на отношенията между Сараево и Белград. Явна е при това нарастващата политическа роля на Турция: тя строи шосета в Сърбия, летища в Прищина и Скопие и сключва щедри търговски договори, които дават привилегии на балканските страни.

По-изненадващи са турските аванси в културната сфера: в много балкански страни Анкара финансира реконструкцията на османски паметници на културата. В Албания, Македония и Косово частни турски училища и университети имат много добро име, студенти гостуват по няколко семестъра в Истанбул и Анкара. С една дума, турският полумесец над Балканите не може да не се забележи. Строго погледнато обаче, главно балканските мюсюлмани са тези, към които са насочени усилията на нео-османите.

Загреб и Белград се отнасят прагматично към турските ухажвания. Те очакват икономически изгоди от регионалното сътрудничество. Но това е само едната страна на нещата. Интересно е да се види как при посещения балканските домакини усърдно хвалят многото културни и кулинарни прилики с Турция. Турците приемат това с любезна усмивка - нито следа от имперско високомерие, то е добре прикрито. В очите на балканските народи това поведение обаче положително отличава турците от много европейци, чиито непрестанни напомняния за "европейските стандарти" ходят по нервите на не малко местни политици.

В европейските кръгове реагират на турските ухажвания към балканските страни скептично. Сред тях регионът не е особено долюбван. Но ако ще трябва да се присъединява и Турция към Европа, по-добре е ухажваните от турците балкански страни да си останат в лоното на европейското семейство.