Украинският въпрос в полската политика: Какво се промени в нагласите на Варшава

Полският парламент прие нова версия на специалния закон за помощ на украинските граждани, която обвързва социалните плащания с по-строги изисквания за интеграция. Детските добавки ще се изплащат само на украинци с легална трудова заетост в Полша и при условие, че децата им посещават полски училища. Паралелно се ограничава и безплатният достъп на украинците до част от медицинските услуги, пише Би Би Си.

На пръв поглед това изглежда като финализиране на дълга законодателна сага, но всъщност отваря нов политически фронт: законът ще стане реалност едва ако бъде подписан от президента Карол Навроцки. В противен случай, още от 1 октомври стотици хиляди украинци рискуват да изпаднат в правен вакуум, а хиляди полски работодатели - в нарушение на трудовите правила.

Пътят до това гласуване беше белязан от драматични обрати. След поредица от автоматични продължавания на първоначалната рамка, Навроцки наложи вето с аргумента, че помощи не бива да се изплащат на украинци без заетост в Полша. Той предложи собствен, по-строг проект със спорни политически елементи като идеи за забрана на "бандеровска" символика и удължаване на пътя до гражданство, които така и не стигнаха до разглеждане.

Правителството на Доналд Туск контрира с алтернативен текст: също рестриктивен спрямо помощите и здравните услуги, но с възможности за индивидуални изключения - особено за самотни майки - и с мерки срещу злоупотреби чрез свързване на държавни бази данни. Именно този вариант беше приет на 17 септември и сега очаква президентския подпис.

Спорът не се изчерпва с технически критерии кой има право на добавки и кога. Той е симптом на по-дълбока трансформация в полския политически мейнстрийм, в който "твърдата линия" към украинците - от социални условия до символни забрани - прогресивно се институционализира. След безпрецедентната солидарност през 2022 г. обществените настроения се изместиха: конкуренцията за жилища, училища и здравеопазване, "умората от войната", дипломатическите търкания и агресивната онлайн пропаганда ерозираха подкрепата. Днешният дебат вече се води от електорална аритметика, а не от кризисна мобилизация.

Политическият калкулус е прозрачен. Полша видимо завива надясно, а решаващите избиратели за парламентарните избори през 2027 г. се търсят вдясно и ултрадясно - пространство, в което антиимиграционната реторика носи дивиденти. Победата на Доналд Тръмп в САЩ подсили увереността на полската десница, легитимирайки по-прагматичен, а не "партньорски" подход към украинската война и по-твърда линия към миграцията. Вътрешнополитически, издигането на Навроцки ускори радикализацията в "Право и справедливост", отслабвайки умерените гласове и изтиквайки напред фигури, които настояват за максимално рестриктивни решения.

Ветото на Навроцки не означава автоматично спиране на Starlink за Украйна

Решението е приемането на отделен закон

Тази динамика пролича и в културни и полицейски казуси. Скандалът около концерта на Макс Корж във Варшава - масови задържания, експулсирания и спор за червено-черната символика - даде възможност на институциите да демонстрират "твърда ръка" и превърна украинската тема в още по-токсична. В публичния разговор рационалните икономически аргументи - че украинските работници внасят значителни данъци и осигуровки, а сухият фискален баланс на "800+" не е в тяхна вреда - бяха изместени от политическата логика на рестрикцията.

Залогът пред президентския подпис е двупосочен. Ако Навроцки утвърди закона, ще признае, че именно кабинетът на Туск материализира условността на помощите и ограничава безплатните услуги - тоест ще сподели собствената си теза, но через правителствен текст. Ако наложи ново вето, рискът от административен хаос след 1 октомври е реален: масово изтичане на срокове, натиск върху службите за регистрация, правна несигурност за работодатели и общини, и засилено социално напрежение сред уязвимите групи, най-вече самотни родители и хора с хронични заболявания.

Независимо от решението траекторията е очертана. Интеграцията на украинците в Полша ще става през по-високи прагове: доказуема заетост, училищно присъствие на децата, по-строги проверки, повече цифрова свързаност на регистрите и по-малко автоматизъм в помощите. Това може да дисциплинира системата и да намали злоупотребите, но крие рискове от изолация и маргинализация, които външни играчи лесно експлоатират в хибридна среда.

Голямата картина е, че "украинският сюжет" в полската политика се превърна от извънредна хуманитарна рамка в поле на стратегическо позициониране до 2027 г. и отвъд. Дори подписът под закона да предотврати правния вакуум, тенденцията към твърдост ще продължи: всяко символно събитие - от концерт до дипломатически пропуск - може да пренарежда приоритетите от интеграция към изключване. За украинците това означава по-малко универсализъм и повече условности; за Полша - че реалната интеграционна политика все по-често ще бъде функция на електоралния интерес, а не обратното.

Полша смята, че "има пълно право" да построи свое черноморско пристанище в Украйна

Страната планира да построи и жп линия, свързваща я с Украйна