UNESCO обяви 2007 година за година на Емилиян Станев, като признание за неговия изключителен принос към световната съкровищница на литературата и културата. На 28 февруари се навършват 100 години от рождението на писателя.

Център на тържествата ще бъде родният град на писателя- Велико Търново. Излиза ново четиритомно издание на събраните съчинения на писателя, пред завършване е документален филм на режисьора Дочо Боджаков.

Предвижда се колективното четене на откъси от "Крадецът на праскови" в превод на различни езици да бъде посветено на влизането на България в Европейския съюз. Документална изложба с материали от личния архив на писателя, творчески срещи и дискусии, допълват програмата на тържествата.

Никола Стоянов Станев, истинското име на Емилиян Станев е роден във Велико Търново, но семейството му се преселва в Елена когато той е на 15.

След завършване на гимназията за известно време той учи живопис при проф. Цено Тодоров, след това следва финанси и кредит. От 1932 до 1944 г. работи като чиновник в Столична община, а след това е управител на ловно стопанство в Ловешка област.

През втората половина на четиридесетте години Емилиян Станев се отдава изцяло на творческа работа. Известно време завежда отдел "Белетристика" на в. "Литературен фронт" (1950-1955 г.), избран е за депутат в Народното събрание.

През 1974 г. е избран за академик.

Сътрудничи на литературния печат от 1931 г., най-напред с кратки разкази. Още през тридесетте години се утвърждава като една от големите надежди на българската белетристика, сътрудничи на "Златорог", "Изкуство и критика", "Българска мисъл", "Литературен глас", "Дъга", "Завети" и др. Първата му книга "Примамливи блясъци" излиза през 1938 г.

Още в тая книга са включени два разказа - "През зимата" и "Пролетни стремежи", - които утвърждават Станев като изключително оригинален и ненадминат анималист в българската литература. Следващите сборници с разкази за животни - "Сами" (1940 г.) и "Вълчи нощи" (1943 г.) - закрепват тази репутация на Емилиян Станев.

Той получава признание не само у нас, но и в съседните страни, и в Европа. През 1948 г. се появява известната му повест "Крадецът на праскови".

От това време до средата на шестдесетте години Емилиян Станев работи върху големия си роман "Иван Кондарев", а след това върху "Антихрист". Автор е на много разкази, повести, сборници за деца ("През води и гори", "Лакомото мече", "Повест за една гора" и др.).

Емилиян Станев умира в София на 15 март 1979 г.