Унгария ненужно държи стотици търсещи убежище в арести и затруднява лечението и възстановяването на травмирани, преживели изтезания. Това алармират групи за защита на човешките права и защитници на бежанците, цитирани от „Асошиейтед прес”.

Габор Гюлай, ръководител на програмата за бежанците в Унгарския Хелзинкски комитет, заяви, че унгарската практика за арестуване на търсещи убежище „не е извънредна мярка, това е широкоразпространена практика”. Миналата година това довело в условия, подобни на затвор, да има повече търсещи убежище, отколкото в откритите приемателни центрове.

„Унгария е една от малкото държави членки на Европейския съюз, където е редовна практика първоначално да се задържат търсещите убежище”, заяви Гюлай. Той допълни, че сред 443 търсещи убежище, задържани в Унгария, на 1 февруари 40 % били от Сирия, Афганистан и Ирак.

Доклад, представен съвместно от Хелзинкския комитет и фондация „Корделия”, която предлага психиатрични консултации за търсещи убежище, твърди, че правните гаранции за жертвите на изтезания, търсещи убежище, са неефективни. Установено, че арестът на жертви на насилие или страдащи от посттравматичен стрес пречи на възстановяването им. От страна на персонала често имало вербално насилие към задържаните. В центровете за задържане нямало обучени здравни работници в областта на психичното здраве.

Психиатърът Лила Харди, медицински директор на фондация „Корделия”, заяви, че е нужно терапевтите да изградят доверие с жертвите на мъчения преди да започне възстановяването.

„Хората, които са преживели мъчения, се сблъскват с предизвикателства заради психологическото си състояние”, заявява Харди. Тя посочи, че става въпрос включително за силно чувство на безсилие и сериозна депресия. „Мъченията са създадени от човека травми, затова нашите пациенти губят доверие с другите хора”, обяснява специалистът.

Препоръките на експертите варират от разрешение на хората да поддържат връзка с членовете на семействата си чрез интернет до редовен достъп до преводачи.

Заключенията и препоръките в доклада също са базирани на посещения в центове за задържане в България, където търсещите убежище също често автоматично са задържани за срок до 18 месеца.