Великобритания, Франция и Германия ще запазят санкциите за балистични ракети срещу Иран, които трябваше да изтекат през октомври съгласно несъществуващото иранско ядрено споразумение от 2015 г. (JCPOA).
Санкциите остават в сила и след 18 септември.
Представители на трите държави са информирали Европейския съюз (ЕС) за намерението си.
Това съобщи в четвъртък координаторът Жозеп Борел, върховен представител на ЕС по външните работи, цитиран от "Ройтерс".
Борел каза, че ще се консултира по въпроса за премахването на санкциите срещу Иран с всички участници в иранската сделка, включително Русия.
"Министрите на външните работи заявяват, че Иран не изпълнява изискванията от 2019 г. и се позовават на механизма за разрешаване на спорове за JCPOA", се казва в изявлението н Борел. Те изразяват намерението си да не предприемат стъпките по отношение на премахването на допълнителни санкции в деня на прехода на JCPoA на 18 октомври 2023 г."
Припомняме, че на Иран бяха наложени санкции заради подкрепата за Русия във войната в Украйна и за спазването на човешките права след смъртта на Махса Амини скоро след арест за облеклото ѝ, както и репресиите при протестите по случая.
Отделно, в доклади на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) се посочват рекордни данни за производството на обогатен уран в Иран - в нарушение на санкции на ООН.
Иран обвини ЕС, че му налага санкции по политически причини и си запазва правото на отговор.
Във вторник Иран потвърди ареста на неназован шведски гражданин, който работи за ЕС, като каза, че неговият случай скоро ще бъде изпратен в съда.
Миналата седмица New York Times съобщи, че шведският гражданин и служител от ЕС Йохан Флодерус е бил задържан в затвора в Иран повече от 500 дни. Жозеп Борел потвърди ареста на Флодерус, като каза, че той работи "безмилостно" за освобождаването му и ще продължи да настоява за това.