Лидерът на Сръбската радикална партия, Войслав Шешел, коментира в интервю за ТАСС политическите процеси в Сърбия, неговата версия за решаване на косовския въпрос, необходимост от максимална интеграция на Русия и Сърбия, ситуацията в Украйна, Турски поток и България, НАТО, Балканите и кризата във Венецуела.

За три месеца в Белград се провеждат протести всяка събота, в които участват хиляди. Какво мислите, че е този протест, основава ли се на действително недоволство или има чужда подкрепа?

Има силен натиск върху (сръбския президент Александър) Вучич, тъй като той предприе нови стъпки за укрепване на приятелството с Русия, както и с Китай. Той пречи на всички западни сили. Тези протести се провеждат от американските и британските посолства, те имат свои собствени агенти. Скоро те обучаваха тук и Гуйадо, и неговите сподвижници, които се опитват да организират преврат във Венецуела.

Ние се дистанцирахме от протестите и откровено казвам кои са те и какви са те. Съществува коалиция от прозападни партии, така нареченият "Съюз за Сърбия". Търсенето на истинския лидер на прозападната опозиция продължава. Те търсят човек, който ще придобие популярност за една нощ, може да бъде спортист, актьор, някой съвсем нов.

Ние, радикалите в тази ситуация, сме най-трудни: ние сме в опозиция на Вучич, но не можем да бъдем с тези сили. И Вучич ни притиска, защото иска всеки патриотичен вот да бъде за него. Но ако сме победени, това ще играе негативна роля за него на следващите избори, защото винаги казвам, каквото Вучич не смее и се противопоставям на демонстрантите.

Как оценявате вероятността за предсрочни парламентарни избори? Изглежда, че отделни политици вече са започнали кампания.

Да, и самият Вучич започна. И (външният министър Ивица) Дачич започна, той малко се страхува от възможността за избори. Незабавните избори също не отговарят на нашите интереси. Защо? Тъй като Вучич контролира пълния избирателен процес, видяхме това на местните избори. Такъв е случаят при Милошевич до 2000 г., такъв е случаят при Тадич и Кощуница и продължава и сега.

Вучич третирам обективно, доброто подкрепям, негативното критикувам. Подкрепям сътрудничеството с Русия и Китай, винаги критикувайки идеята за присъединяване към ЕС. След завръщането ми от Хага през 2014 г. политиката на Вучич постоянно се променя, връщайки се към патриотизма, като се фокусираме върху Руската федерация и Китайската народна република. Ситуацията ни е много трудна, не можем да атакуваме Вучич с цялата си сила, тъй като това ще бъде от полза за Запада, ние критикуваме прозападните му министри. Но не го докосваме и няма да го докосваме, докато той провежда политика на сближаване с Русия.

Как оценявате настоящата ситуация в Косово? Какво означава разграничението с Прищина? Какви са вашите предложения в тази ситуация?

Вучич има концепцията за разделяне на Косово. Според мен, Вучич иска да остави на Сърбия завод "Трепча", язовира и водноелектрическата централа "Газивод", както четири северни общини, това е най-важното за него. Тогава останалите сърби от юг ще трябва да напуснат Косово много бързо, тъй като не биха оцелели сред албанците.

Междувременно излязох с противоположно предложение: Аз съм против разграничението, искам разделение. Косово остава официално част от Сърбия, сръбската полиция трябва да бъде на граничните пунктове и сръбските митници. Четири северни общини са отделят с Трепча и Газивод, както и коридор през село Гораздовац до Печорската патриаршия. След това пет сръбски общини южно от Прищина от Грачаница до Гнилане се присъединяват към Сърбия. Остава само проблемът с община Стърпци, напълно изолирана. Имах идеята да разменям население, така че сърбите от Стрпци да се преместят в Прешево и Буяновац.

Косоварите официално остават в Сърбия, но всъщност имат абсолютна автономия, могат да имат собствена валута, да правят всичко, освен армия. Разбира се, без присъединяване към ООН.

Какво мислите за разширяването на НАТО на Балканите?

Ние сме абсолютно против влизането на Сърбия в НАТО, както и влизането в Алианса на Босна и Херцеговина. Но ако за съжаление се присъединим към ЕС, те лесно биха ни накарали да се присъединим към НАТО. В очите на Запада времето на Вучич изтече, те искат да го използват за всяко решение на кризата в Косово, а след това да го свалят и да доведат свое протеже на власт. 

Вучич седи на два стола. Проблемът е, че той мисли, че може да победи всички, но не е така. Той е самотен, няма един човек, който би могъл да му даде съвет в точния момент. Той е такъв тип личност - самотен стрелец. В същото време на Запад цели институции се справят с този проблем и търсят решения.

Какви би трябвало да са отношенията между Русия и Сърбия?

Ние сме за възможно най-близката интеграция. За присъединяване към Евразийския икономически съюз за присъединяване към ОДКС. Убедих Милошевич преди самото бомбардиране да се присъедини към Русия и Беларус. Искам още по-голяма степен на интеграция, отколкото Русия и Беларус. Разбира се, ще запазим държавната идентификация и националното съзнание, което означава нашето правителство.

Армията може да бъде обща, но нашите войници могат да имат сръбски идентификации. Запазваме място в ООН и интегрираме всичко останало. Това би било максималната степен на интеграция. Мисля, че това би било много важно за Русия и ако не беше потънала в криза, както беше по времето на Елцин, тя щеше да бъде на Балканите и никой друг нямаше да може да я изтласка оттук.

Ние подкрепяме руски бази тук, в Сърбия, така че всяко нападение срещу Сърбия ще представлява атака срещу Русия. И само тогава ще се чувствам уверен, иначе опасността ни заплашва от всички страни. Получихме много оръжия под формата на подаръци и на ниски цени, сега може да сме по-силни от всички наши съседи поотделно, но не по-силно от НАТО. Нуждаем се от гаранция, че НАТО никога повече няма да ни бомбардира. И тази гаранция е интеграция с Русия.

Често в Сърбия казват, че две трети от стокообмена на страната пада върху ЕС, което прави невъзможно тясното интегриране с Русия.

Ние губим пари за сътрудничество с ЕС. Още режимът на Борис Тадич премахна всички мита върху стоки от ЕС, почти всички. И тези стоки унищожават нашето производство, преди всичко земеделските продукти. Тук се внасят отпадъци от ЕС, не можем да имаме наденици и колбаси, защото те са направени от нискокачествено месо, внесено от ЕС. И ние имаме свои собствени отлични продукти, но нашите селяни са задушени от евтини продукти от Европейския съюз, за ​​които не се заплаща мито.

Или тази храна се произвежда в Германия с огромни държавни субсидии, а нашите фермери, които нямат такива субсидии, не могат да се конкурират с тях. Това е само една от причините, поради които сътрудничеството с ЕС е лошо за нас. И накрая, 3 милиарда евро годишно идват в Сърбия от нашите граждани, работещи в чужбина, и това е само, което минава през банки и поща. Но ЕС изсмуква парите от Сърбия със своите стоки, като не позволява на нашето производство да се развива. Така че успешното икономическо сътрудничество на Сърбия с ЕС е голяма грешка.

Каква е позицията ви за изграждането на "Турски поток" в светлината на новите трудности от страна на България?

България винаги е под натиск от Запада, а нашият исторически опит показва, че България винаги поддава на този натиск. Но сръбската част от газопровода трябва да бъде безусловно изградена и веднага щом България или Гърция са готови да доставят руски газ, нашият газопровод ще бъде готов.

Няма нужда да чакаме всичко това да бъде решено. Европа се нуждае от руски газ, тъй като всички алтернативи са недостатъчни. А американският газ е толкова скъп, че само Полша може да го купи заради омразата си към Русия и никой друг.

Каква е позицията на вашата партия по отношение на Крим?

Ние бяхме първите, които признаха, че Крим е Русия и се придържаме към това. Членовете на нашата партия пътуваха до Крим няколко пъти, включително и сина ми. Скоро се планира ново пътуване.

Що се отнася до мен, аз също бих искал да направя такива пътувания. Но аз съм на 65 години и първо искам да отида в Москва и да съм сигурен, че президентът Путин ще ме приеме. Това е моето желание.

Как оценявате ситуацията в Украйна?

Сигурен съм в едно: украинските националисти никога няма да вземат Донецк. Донбас е регион, в който сърби се преселваха някога. Много хора заминаха за Русия и от семейството ми, служели са в руската армия, имената "Шешел" и "Шешелевич" са запазени в Русия.

Още в съветско време, пътувах до Украйна и видях много сръбски имена на паметника на освободителите на Киев. Руският пояс на Украйна асимилира много сърби, затова ние, сърбите, няма да предадем Донецк. Но се надявам, че в най-близко бъдеще ще се създадат условия, когато цяла Украйна ще се върне при Русия, а нацистите от западната част на страната ще се разпръснат из Европа. Това не може да продължи дълго.

Как бихте коментирали събитията във Венецуела?

Това е продължение на американската империалистическа политика за световно управление, за управление на територии с голямо природно богатство. А Венецуела е просто такава територия.

Тя има най-големите петролни запаси в света и огромен брой други природни ресурси. Американците искат да си ги присвоят. Затова сме на ръба на войната. Но свободолюбивото човечество трябва да бъде на страната на Венецуела, за да се противопостави. А Виетнам показа, че упоритите, силни и решителни нации винаги печелят.