"Русия не възнамерява да напада никого", казва Путин. Въпреки Крим. Въпреки Източна Украйна. И Валтер Улбрихт уверяваше навремето, че никой не възнамерява да строи стена. Затова е добре, че НАТО взима превантивни мерки, посочва Дойче веле.

"Направо смешно" било да се говори, че Русия създава някаква заплаха за държави от НАТО, каза в четвъртък Владимир Путин. До неотдавна с това твърдение щяха да се съгласят дори някои критици на руския президент - просто защото никой не можеше да си представи подобна опасност. През последните две години обаче руското ръководство предприе действия, каквито дори най-големите песимисти не очакваха. Две години и половина след анексирането на Крим и началото на войната в Източна Украйна Путин заявява: "Русия не възнамерява да напада никого". И така неизбежно ни припомня уверенията на Валтер Улбрихт в навечерието на издигането на Берлинската стена, че никой не възнамерява да строи стена...

Ако НАТО не предприеме нищо

Това не означава, че е налице непосредствена опасност. Но тъй като на Путин днес може да се има точно толкова доверие, колкото на Улбрихт през 1961, Алиансът трябва да вземе предвид всякакви възможни развития. Ето защо е правилно, че след срещата на министрите на отбраната, състояла се тази седмица, НАТО стартира разполагането на многонационални войски в балтийските държави и в Полша - съгласно решението си от срещата на върха през лятото. Самото присъствие на подразделенията вече намалява опасността.

Ако НАТО не предприеме нищо, привържениците на твърдия курс в Кремъл могат да се изкушат от идеята все пак да проверят дали Алиансът наистина е готов да защити своите страни-членки в Източна Европа. Сега обаче този въпрос е изцяло изяснен: всяка искра, хвърлена в балтийските държави или в Полша, автоматично означава и конфликт с една от водещите държави в НАТО. Ако Путин наистина е политик, който действа рационално, Русия ще се въздържи да създава сериозни военни заплахи за тези страни.

И още един важен сигнал

Демонстрирайки готовността си да се защитава, НАТО същевременно изпраща сигнал на Русия, че има готовност за диалог. Това също е важно и правилно. Засега обаче не можем да очакваме някакви съществени резултати. С диалога е същото като със санкциите, които бяха наложени на Русия заради анексирането на Крим и войната в Украйна: слаба е надеждата, че тези средства ще накарат руското ръководство да се откаже от агресивната си политика. Но въпреки това трябва да се опита.