Двадесет и шест европейски лидери издадоха съвместно изявление, в което подчертават правото на Украйна да определя своето бъдеще без външни намеси. Те заявяват, че всяко дипломатическо решение трябва да гарантира защитата на украинските и европейските интереси, като отбелязват, че съдържателни преговори могат да се водят единствено при условия на спиране на огъня или значително намаляване на военните действия. Изявлението е подкрепено от лидерите на всички държави от ЕС, с изключение на унгарския премиер Виктор Орбан, предава "Ройтерс".
В същото време, преди предстоящата среща между президентите Доналд Тръмп и Владимир Путин в Аляска, европейските лидери изразиха загриженост относно възможността за териториални компромиси, които не включват Украйна в преговорите. Те настояват, че всяко мирно споразумение трябва да зачита суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Президентът на Украйна, Володимир Зеленски, също подчерта, че страната му няма да приеме никакви териториални отстъпки, макар британската преса да пише, че Украйна ще се съгласи на фактическо запазване на превзетите от Русия територии.
Унгария не подкрепи съвместното изявление от името на държавните и правителствените ръководители на ЕС. Премиерът Виктор Орбан написа в социалната мрежа X, че смята подобен формат на участие за безсмислен.
"Преди либералният мейнстрийм хор да започне да пее любимата си песен на "куклите на Путин", реших да обясня защо не мога да подкрепя това изявление от името на Унгария", написа Орбан.
Той изброи три точки, които смята за решаващи по този въпрос. Първо, пише Орбан, изявлението "се опитва да постави условия за среща, на която лидерите на ЕС не са били поканени". Второ, според унгарския премиер подобно изявление само ще попречи на преговорите. "Фактът, че ЕС остана встрани, е тъжен сам по себе си. Единственото нещо, което може да влоши ситуацията, е ако започнем да даваме заповеди от пейката", смята Орбан. Трето, унгарският премиер е уверен, че единственото разумно решение за лидерите на ЕС е да "инициират среща на върха ЕС-Русия по примера на срещата САЩ-Русия".
USD
CHF
EUR
GBP
oxoo
на 12.08.2025 в 22:48:27 #3А кой "лидер"на БГ,е взел решение да подкрепи такава или каквато и да е външнополитическа декларация,същото е като,единият купувал самолети,другият маркучи,пожарите си горят,а ние само сме плащали,без да имаме нещо потребно и разбира се виновни няма!
Ohliovski_reboot
на 12.08.2025 в 21:04:38 #2САЩ и Русия разпраделят Украйна, европейските лидери с изявление на прайда.
ВълкСчадъР
на 12.08.2025 в 13:35:17 #1Унгария и Словакия – съюзници на Тръмп, жертви на митата му Автомобилните сектори в двете страни усещат първите щети от новите търговски бариери, наложени от Вашингтон Унгарският премиер Виктор Орбан обеща, че завръщането на неговия „скъп приятел“ Доналд Тръмп на поста президент на САЩ ще донесе нова „златна ера“. Синдикалистът Золтан Ласло твърди, че след като Съединените щати обявиха нови мита, реалността в унгарската автомобилна индустрия е точно обратната – с отменени поръчки и нарушен работен ритъм, които се превръщат в ежедневие за работниците. Повишавайки митата от 2,5% преди завръщането на Тръмп до около 25%, а след това до 15%, „американската митническа въртележка“ донесе само хаос в автомобилния сектор, казва Ласло, който представлява служителите в унгарския завод на мексиканския производител на автомобилни части Nemak. През последните години Унгария и съседна Словакия се превърнаха в европейски производствени хъбове за глобални автомобилни марки, търсещи по-ниски разходи за труд, сред които британската Jaguar Land Rover, германската Mercedes и японската Suzuki. Но заради ориентирания си към износ автомобилен сектор, който частично обслужва и американския пазар, тези страни от ЕС са сред най-силно засегнатите от новите мита, които влизат в сила на 7 август. Въпреки че възхвалява завръщането на Тръмп и го посети два пъти в имението му "Мар-а-Лаго" миналата година, Орбан – най-близкият му съюзник в ЕС – не беше пощаден от удара. Тревожни сигнали По-добро отношение не получи и словашкият премиер Роберт Фицо, чиято страна е най-големият производител на автомобили на глава от населението в света. Според анализатора Матей Хорнак предстоящите мита вещаят сериозни щети. Той предупреждава за спад в износа на стойност „няколкостотин милиона евро“ и загуба на „10 хил. –12 хил. работни места“ в сектора. След обявяването на търговската сделка между ЕС и САЩ Орбан побърза да обвини председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, заявявайки, че Тръмп я е „изял за закуска“. Но още през април кметът на унгарския град Дьор, чийто икономически растеж е тясно свързан с автомобилното производство, предупреди за възможни съкращения и уволнения. За града, в който се намират редица глобални марки и повече от десет доставчици на автомобилни компоненти, включително Nemak, новите мита са катастрофа. Германският производител Volkswagen, един от най-големите работодатели в Унгария, осигурява поминъка на над 12 хил. души. Основният му завод в Дьор произвежда и автомобили под марката Audi, предназначени директно за американския пазар. Унгарското правителство заяви, че все още оценява ефекта от новите мита, добавяйки, че предстоящи търговски сделки с Вашингтон може да смекчат негативите от политиката „Америка на първо място“. Трудни компромиси Още предизвикателства очакват Унгария и Словакия, предупреждава базираният в Брюксел геополитически анализатор Ботонд Феледи. „Когато става въпрос за договаряне в Европа, Тръмп вече дава приоритет на по-влиятелни геополитически фигури – основната възможност за по-малки страни като Словакия и Унгария е да се обединят с други“, каза той. Според него обаче „агресивната реторика“ и протекционистките политики, възприети от двете страни през последните месеци по примера на Тръмп, са ги изолирали от останалите членове на ЕС и правят компромисите още по-трудни. Ситуацията е особено деликатна за Орбан, чийто 15-годишен режим е под нарастващ натиск от бившия му съветник и настоящ съперник Петер Мадяр преди изборите, насрочени за следващата пролет. „Недоволството от стандарта на живот кара избирателите да бъдат по-критични, което се отразява и на рейтинга на управляващите партии“, обясни икономистът Золтан Погатса. Той уточни, че „Унгария е в състояние на почти постоянна стагнация от години“. Икономическият „летящ старт“ за 2024 г., с който се хвалеше Орбан, не се състоя – правителството вече понижи прогнозата си за растеж от първоначалните 3,4% до едва 1%. „Досега вторият мандат на Тръмп оказва влияние върху унгарската икономика само чрез митническата си политика – и то негативно“, допълва Погатса. В завода на Nemak последвалата предупредителна стачка доведе до обещание от страна на ръководството да въведе ред в непредвидимите работни графици, предизвикани от промените в търговските отношения. Ласло ги описва като „нездравословни и непоносими“. Те водят до ситуация, в която „семейният и личният живот стават несъвместими с работата“.