Най-скорошният успех на американската дипломация, открит и прикрит, е включването на Република Северна Македония в НАТО, което ще направи страната "руско защитена", така да се каже, пише в своя статия вестник NewEurope.

Албания - която включва всички области с албанскоговорящи в по-широк регион (Косово, Тетово и др.) - е под общия американски контрол: двете основни албански партии непрекъснато се борят помежду си, опитвайки се да докажат кой е по-проамерикански и повече покорен на Вашингтон, отколкото другия. Това може да обясни високата степен на западна толерантност към непрекъснато нарастващия бизнес с наркотици в това отдалечено място на Балканите, известно още като "Меделин" на Европа.

В Сърбия, въпреки тежкото руско присъствие в страната (където според добре информирани източници, Владимир Путин е разположил свой личен наблюдател), коалиционното правителство, въпреки че поддържа добри отношения с Москва, стриктно държи Русия настрана от политически решения. Тази особеност често се тълкува погрешно от двете страни на Атлантика, тъй като праволинейните мислители не могат да разберат истинската политика и по този начин не виждат, че докато Белград поддържа мостовете с Москва живи по много причини (икономическа, религиозна и т.н.), Сърбия остава последната страна в Европа, която Русия може да използва, за да възстанови своето влияние в Европа.

Напротив, добре информираните източници в американската столица твърдят, че страната, която Вашингтон най-често възприема като потенциална опасност, руснаците да създадат силна опора в Европа, е България.

Когато Бойко Борисов, лидер на партията ГЕРБ, е избран за министър-председател на България през 2014 г., това се случи с благословиите на Вашингтон и Брюксел. Борисов очакваше голяма помощ и подкрепа от своите европейски и американски приятели, но напразно.

Той се надяваше, че след избирането си на власт, парите ще изтичат изобилно от бюджета на Съюза, но скоро осъзна, че за да получи тези пари, той е необходим, за да приложи много сложни процедури, с които неговата администрация не разполага, администрация, която може да бъде описана като метакомунистическа, каквото и да означава това.

Така че, през всичките тези години България наблюдаваше как парите на ЕС прелитат над София, но никога не кацат там. Напротив, много често следователи от OLAF биха кацнали в българската столица, за да разгледат различни грешки около приноса на Съюза.

Разочарованието от Вашингтон е още по-ожесточено. Борисов вярва, че след като бъде избран, американските инвестиции ще наводнят България, което ще доведе до безброй нови работни места, развитие, просперитет и маржове за всички видове бизнес. Никой обаче не е обяснил на Борисов, че докато американският президент има право да разпореди изстрелването на ядрени оръжия по всяко време срещу всяка цел, той няма власт да разпореди на американския бизнес (освен собствения си) да инвестира дори и цент, в която и да е страна, включително и в САЩ, по каквато и да е причина.

Времето минаваше, докато България се бори да получи средства от ЕС и американски инвестиции, които към днешна дата, така и не успяха да дойдат; в резултат на това и в отсъствието на напредък, климатът в България напоследък радикално се промени, като хората постоянно изразяват своето недоволство.

Борисов, силно разочарован от своите европейски и американски приятели, сега се опитва да намери решение на проблемите си в Москва, предлагайки на Русия да изгради липсващата си европейска опора, в България.

България е най-добрият и най-доверен спътник на СССР и не е нужно много за възстановяване на отношенията. В крайна сметка, манталитетът и в двете страни е един и същ, тъй като е необходимо няколко поколения за да се промени нещо.

Пример за неотдавнашното разпалване на българо-руските отношения изглежда е тръбопроводът "Турски поток", който ще докара руска енергия в Турция през Черно море. България вече е договорила тръбопровод, който да докара по-евтина руска енергия чрез подводен конектор от тръбопровода "Турски поток" в Черно море до България и оттам към Европа. За да получи съгласието на България, изглежда, че Русия е дала значителни заеми (около 600 млн. долара) на българските бизнес концерни, които не могат да бъдат изплатени. Печелившо решение, което се обмисля в момента, е руснаците да изградят газопровода, за да компенсират заемите.

Очевидно всичко върви гладко, с изключение на един малък детайл - Американците. Вашингтон е разгневен от Борисов и е започнал мълчалив процес на дестабилизация, за да привлече нови хора на власт в България, премахвайки всички проруски елементи в основните политически партии, докато, предвид бързото влошаване на отношенията между НАТО и Турция, маргинализират ролята на про-турската партия Движение за права и свободи (ДПС) в българската политика.

Струва си да се отбележи, че едно старо корупционно обвинение срещу Цветан Цветанов, който е стандартният събеседник на американската администрация по българските дела, неотдавна е изведено на повърхността за пореден път. Цветанов бе доверен човек номер две на Бойко Борисов, както по време на мандата му като кмет на София, така и доскоро в правителството. Преди две седмици той напусна парламентарната си длъжност и председателството на парламентарната група на ГЕРБ, само един ден след завръщането си от Вашингтон, където участва в политическата конференция на AIPAC, наред с други срещи на високо равнище.

В този контекст, две неща трябва да се приемат за даденост. Американците няма да толерират каквато и да е проруска инициатива в Югоизточна Европа и че именно с такива въпроси американците се занимават ефективно.