Залезът на финансово Токио в страната на изгряващото слънце

Кой град ще бъде финансовата столица на Азия - Токио, ясно, сега и в бъдеще. Преди три десетилетия това би било абсурден въпрос, пише "Блумбърг".

Най-големият град в света е и столицата на третата по големина икономика и дом на най-големия пул от пенсионни активи след САЩ. Йената е най-търгуваната валута след долара и еврото, а Япония е най-големият единичен източник на изходящи преки чуждестранни инвестиции миналата година, със 143 милиарда долара потоци от фондове. Водещи банкери, базирани в Хонконг, все още често са титулувани като "глава на Азия бивша Япония", сякаш тази една страна е равна на останалата част от целия континент.

В края на 90-те години превесът на Токио се разглеждаше като непоклатимо очевиден. "По общо съгласие има само три глобални финансови центъра в света, а именно Лондон, Ню Йорк и Токио", обяснява професор И.C. Жао от университета в Хонконг в документ от 1997 г. "Хонконг не е в тази лига."

Какво се промени? Очевидният отговор е Китай. През 1999 г. той изпревари Япония като най-голямата икономика в Азия по отношение на покупателна способност. Десетилетие по-късно се издърпа напред в сурово доларово изражение, точно както земетресението в Тохоку през 2011 г., цунамито и ядрената катастрофа на Фукушима накараха много чужденци да се оттеглят.

В същото време дългият икономически застой на Япония я превърна в непривлекателно място за инвестиции. Дори след бума на борсите от ерата Abenomics, долар, пуснат в индекса Topix в страната през 1999 г., би генерирал само 33% от общата възвращаемост през последните две десетилетия. Същият дял в Shanghai Composite или S&P 500 би произвел доста над $2 и дори закупуването на държавни облигации в САЩ би удвоило парите ви.

Краят на японския бум от 80-те години на миналия век доведе до облекчение на всички останали проблеми с правенето на бизнес там. Докато някога прословутите разходи за недвижими имоти в Токио отдавна са изпреварени от тези в Хонконг, това все още е скъпо място. Токио като Лондон е най-скъпият град в света, където можеш да изпратиш свой служител, като данъците представляват около 40% от общите разходи за работодателите, а само 20% отиват за служителя като заплата. В резултат изпращането представител в Токио струва около две трети повече от Сингапур, дори ако пакетът с възнаграждение е повече или по-малко същият.

Япония е сред най-облаганите финансови центрове в Азия. Проблемът е сравнително пряк, според Кати Мацуи, заместник-председател на японското подразделение на Goldman Sachs Group Inc: "Започва с "Д" - данък", обяснява тя.

Въпреки че премиерът Шиндзо Абе намали ставката на корпоративния данък с около 10% до 30.62% през последните години, това все още е почти двойно по-голямо от това, което плаща бизнесът в Хонконг, като Сингапур и Тайван правят всичко възможно в тази връзка. Най-високата ставка на данъка върху дохода всъщност се е увеличила до 55% през последните години, както и данъците върху продажбите. Капиталовите печалби, които са необлагаеми в Сингапур и Хонконг, се третират като доход. Това е непривлекателно за бизнеса и служителите, които се стичат в Хонконг, но е малко вероятно да се промени много.

"Япония има много голям фискален дефицит, който трябва да се финансира, а данъчните приходи, които са загубени някъде, трябва да се направят другаде", обяснява Мацуи. "Всичко, което включва по-малко данъци, плащани от чуждестранни инвеститори и чуждестранни фондове, не е в горната част на списъка с приоритети на нито един политик."

Токио запазва значителни предимства по отношение на размер и сложност. Хонконг и Сингапур са равностойни на Филаделфия и Детройт съответно по отношение на населението. 38-милионната столица на Токио е с размерите на Ню Йорк, Париж и Лондон, взети заедно. Като такъв, той е единственият претендент за регионален финансов център, който наистина се усеща като глобален град.

В сградата на столичната управа на Токио - монолитна кула, завършена в края на годините на възход на Япония през 1990 г., управителят на града Юрико Койке е решена да възроди тази епоха.

Градът предоставя повече регулаторна информация на английски; предоставени субсидии и по-евтини офиси под наем на стартиращи фирми; създава специални икономически зони, в които предприятията, които отговарят на правилните критерии, могат да плащат намалена данъчна ставка.

Токио има "достатъчно потенциал да се превърне в международен финансов център", какъвто бе през 80-те години на миналия век, коментира Койке, която тогава е журналист в телевизия. Тя вижда стабилността на Япония като ключова точка за продажба, когато е поставена до "драстичните промени" другаде в региона.

"Като огледало на ситуацията в Хонконг, Япония има свобода на словото, свобода на печата, а също така личната информация е защитена тук. Това няма как да се промени", обяснява тя.

Да се изкушат чуждестранните инвеститори продължава да е трудна задача. Япония е на 106-о място в класацията на Световната банка за лесно стартиране на нов бизнес, между Нигерия и Мексико. Първите места са доминирани от други азиатско-тихоокеански икономики. Планът за създаване на повече чуждестранни фирми, които да бъдат създадени в Токио, привлече 506 компании за петте години до март 2017 г., но броят на международните листинги на местната борса е спаднал до едва четири, от 25 през 2008 г.

Компаниите искат да плащат за изпълнение и да имат свободата да наемат и уволняват по желание. Това поставя твърдия пазар на труда в Япония в неравностойно положение. От следвоенния бум на страната законът за заетостта набляга на работните места през целия живот, повишаването на трудовия стаж и дългото работно време. Това се променя постепенно и предприятията трябва да намерят иновативни начини да се справят. "Ред Феникс" на Хашимото използва стажанти от Токийския научен университет за пет от 10-те длъжности в неговия фонд.

Репутацията на Япония като убежище понесе удар след ареста на бившия ръководител на Рено-Нисан-Митсубиши Карлос Гон, който се изправи пред суровата наказателна система в страната, наречена от адвоката му "заложническо правосъдие". Изглежда и по-малко имунизиран от ожесточените международни съперници в Азия, като спорът с Южна Корея за окупацията от Япония през ВСВ прерасна в пълноценна търговска война.

Истинският проблем е по-дълбок, според Саюри Ширай, професор по икономика в университета Кейо и член на борда за политиката за определяне на лихвите на Японската Банка до 2016 г. Промените в микроикономическата настройка на Токио могат да помогнат, но не са достатъчни да компенсират макроикономическия прилив в страна, която губи "животинския" дух, който поддържа толкова динамични, останалите азиатски центрове.

"Никой не иска да поема риск, така че е много трудно да се разработят иновативни финансови активи. Ние остаряваме, хората са по-предпазливи, а младите хора нямат много доходи, така че нямат много пари, които да отделят", обяснява тя.

Дори драматичните реформи, предприети от Шиндзо Абе, не са променили факта, че Япония има малко хедж фондове, подготвени да правят смели залози, коментира тя. Повечето инвестиции се извършват от търговски банки, застрахователи и пенсионни фондове, които влагат парите си в САЩ, Европа и Австралия, вместо в по-бързо развиващите се азиатски пазари.

Според Шиндзо Абе е направено всичко, финансовият сектор да е по-устойчив към риска, но "това наистина не променя поведението на хората", коментира Ширай.

Източник: iStock