В имитационната държава Путенленд [i] в продължение на много години имаше две различни редакции на външнополитическия дневен ред - едната за Запада, а другата за вътрешна употреба, пише популярната руска блогърка Олга Кортунова, цитирана от изданието Kasparov.ru. По думите й, Русия е окупирана от бандитска групировка - от бивши провинциални кагебисти (служители на съветския комитет за държавна сигурност КГБ - б.р.) и подобни на тях техни приятели.
Коментарът й е посветен на реакциите от страна на Кремъл във връзка с видеообръщението на актьора Морган Фрийман по повод на руската намеса в американските президентски избори.

Свикналите цял живот да служат и прислужват бивши кагебисти обличаха сака и вратовръзки и отиваха да си общуват със западните цивилни - по-точно да търугват и да се договарят. И дори предизивкваха възхищение у тях, понеже, в противовес на показната селящина на съветската номенклатура, говореха чужди езици и се съгласяваха винаги да играят по международните правила. Такива ги виждаше Западът.

С връщането си у дома, сваляйки цивилните дрехи и маските, същите тези хора започваха шумно да се оригват, трещят, смърдят и да разказват какви козли и глупаци са западняците, как ги мразят и колко ловко ги пързалят.

Външнополитическият дневен ред за вътрешна употреба винаги изглеждаше така. И понеже си смърдяха само у дома и само на своя език, това изобщо не притесняваше комерсиализирания Запад. Какво му влиза в работата как тези новобогаташи и царчета на третия свят се държат у дома си?

Но, точно когато им се струваше, че правилата на играта вече са установени и от гледна точка на Запада ще останат неизменни, на малките хорица, ударили келепиреца, им се приска да видят повече уважение към персоните си. Вече не им стигаше само да се пъчат пред обикновените руснаци, не се чувстваха достатъчно готини. Искаше им се да участват в голяма игра като възрастни.

И дойде мюнхенската реч на Путин, която на Запад не събуди нищо друго освен удивление. Нямаше - "виж как започна да говори нашият цивилизован дивак, може пък да има лошо храносмилане - случва се, ще го извиним". А дивакът не прости това пренебрежение, започна да харчи огромни средства, за да си гарантира, че следващата му маневра ще бъде приета сериозно. До този момент на дресирания дивак му прощаваха малките пакости около границите и неприятните инциденти вътре в страната - "сакато дете, еднооко, но свое", както казва руската поговорка. Или "кучи син, но наш кучи син", както гласи неруската.

Но Путин и хората му отново допуснаха голяма стратегическа грешка - те приемаха западната снизходителност като като знак, че ги уважават и приемат за равностойни партньори.

А беше точно обратното - на равностоен партньор никой не би простил подобно поведение, но смешната маймунка може да се премята както иска, защото салтата й не плашат никого. Западът твърде много свали гарда в нежеланието си да приеме насериозно клана на Путин, докато сключваше сделки с него и получаваше печалби.

Но дойде 2014 г., след това 2015, 2016 и накрая 2017. Западът видя, че смешната маймунка е станала токсично опасна и вече се меси във вътрешните му работи и реалности. И трябва да гледа сериозно на нея. А тук вече правилата на играта стават други.

Може би изглежда, че стана точно това, което целеше Путин. Ето - престанаха да се отнасят към действията и думите му като към прояви на лошо храносмилане. Той обаче изобщо не очакваше, че Западът ще приложи други критерии за оценка на действията му.

"Ние сме равностойни партньори", крещи малкото плешиво човече.
"Тогава се дръж като равностоен партньор", отговаря Западът.
"Не, аз искам да се държите с мен както на мен ми се иска", крещи човечето.
"Но това вече не е равностойно партньорство, а опит да ни подчиниш. Нормален ли си?..."

В общи линии, отново не стана диалог.

Но да се върнем към втория външнополитически дневен ред, който е за вътрешна употреба. Вероятно само силно омаяна и глупава жена ще приеме насериозно това, което съпругът й говори, като се прибере вкъщи и смени костюма с анцуг и раздърпана тениска - какви задници са всички в работата,ъкак са му писнали и как ги върти на пръста си... При това разказва едно и също вече 17 години.

Русия се оказа точно такава омаяна жена. Добре де, докато той носеше пари, които стигаха за ядене, можеше да се приеме за нормално. Но през последните години парите стават все по-малко, мъжът все повече си служи с юмруци, крещи, че разиграва целия свят, а съседите спряха да се ръкуват с него и се дърпат като го видят. Още дълго ли може да търпи подобно нещо даже силно влюбена жена?

И ето, една сутрин същата тази жена си пуска любимия телевизор, а там уважаваният актьор Морган Фрийман й казва как стоят нещата в действителност - всичко ще става по-лошо и по-лошо...

Не стига, че отдавна й се върти подбна мисъл - че мъжът й не е уважаваният бизнесмен, а хулиган, който пропива последните пари и не й дава да живее спокойно, а и уважаваният представител на задграничната култура потвърждава това.

Ето от това се изплашиха толкова в путиновия кръг. Ето от какво беше предизвикана истерията на властта.

Колкото и да е странно, Морган Фрийман е първият, който проникна в домашната им територия, където смърдят само на себе си безконтролно, налагат глупавата си жена и сърбат борша й.

Много се изплашиха, че ще се добере до тази жена... А тогава тя... Е, знаете ги руските жени - втурнат ли се, нищо не може да ги спре. Нито горящите изби, нито подивелите коне. Породи ли се съмнение - край, пиши го, че е свършило. Нито, борш, нито изба...

Обществен комитет в САЩ води собствено разследване за руската намеса в изборите

Обществен комитет в САЩ води собствено разследване за руската намеса в изборите

Експерти и популярни лица...

Морган Фрийман влезе в светая светих, във вътрешния дневен ред на руската пропаганда, и промени правилата на играта. Как сега ще разказват приказки, че Путин разигравал всички? Всичко става по-трудно. Вече не могат да са спокойни.

Сега може да се размине, а може и да не стане така. Но при всички случаи това е първият звънец - само началото.
Дори вкъщи не могат да се отпуснат.
Ето каква беда им се случи.

Олга Кортунова

[i] В оригиналния текст авторката навсякъде изписва името на Путин като "Путен", вероятна игрословица с френското pute (блудница, развратница).