Врагът на моя враг е мой приятел - този политически триъгълник на крайните страсти описва най-удачно отношенията на Македония с две тъй важни за нея държави: недолюбваната Гърция и истинската приятелка Турция.

Не само често изброяваните недостатъци на правната система, нито окачествяваната като недостатъчна свобода на медиите вълнуват обществеността в Македония - съгласно последния доклад за напредъка на ЕС. Ежегодните брюкселски списъци на дефицитите и без това си приличат толкова много, че вече не са в състояние да раздвижат управляващите или управляваните, коментира "Дойче веле".

Истинско безпокойство обаче предизвиква това, че в доклада не става дума за "македонския", а абстрактно за "официалния език" на страната. Македония има привнесен отвън проблем с идентичността: гърците отказват да признаят наименованието на държавата, защото съзират в него узурпация на античното македонско наследство, което Атина смята за свое. От Скопие възмутено протестираха срещу "пропускането" на македонския език в доклада за напредъка от Брюксел, и то с успех: станало било недоглеждане, бе заявено, и последва извинение.

Никой в Македония обаче не вярва в недоглеждането. Македонците по-скоро подозират дългата ръка на Гърция в езиковия спор. Атина наистина продължава да блокира упорито всяко сближаване на северната съседка с Евросъюза или с НАТО. И възнамерява да продължава така, докато Македония спре да се нарича Македония.

В тази заплетена история Скопие сега намери истински приятел в лицето на Турция. Което не е чудно, тъй като в случая Македония се явява враг на врага Гърция. "Поздравявам те, Антонио!" - се провикна на чист македонски турският външен министър Давутоглу към колегата си от Скопие Милошоски, след като последният предаде председателството в Съвета на Европа на Турция. Вестниците в Скопие със задоволство констатираха, че Турция в само две изречения цели три пъти назовава поименно македонския език.

Естествено Македония демонстрира признателност. Така често цитираното от други балкански народи "турско иго", често оплакваното османско владичество, излезе от употреба в Македония. А къщата на бащата на Ататюрк в Западна Македония грижливо се преустройва в дом-музей.