Защо ни мразят македонците (причина пета)

Автор:

16.03.2009 18:14:45

Политика

Прегледи: 9654

Петият, особено болезнен път е след Първата световна война. Загубата на надежда и огромните изселвания, създават много песимистични настроения в Македония, а и сред македонската емиграция в България.

Терористичният сръбски режим отблъсква част от населението от ВМРО - запазени са доклади на разузнавачи на ВМРО, в които се съобщава, че населението се моли да не се изпращат чети в Македония, защото сметката плаща то. Като прибавим и самоизтреблението вътре във ВМРО, картината не е никак розова.

Нова рана отварят Нишките споразумения между България и Кралска Югославия и съпътствалото ги изявление на Стамболийски: "ние не щем Македония - нека Ви е халал. Само ако може, вземете и македонците и направете от тях мирни и почтени граждани ...".

Има в това изказване и капитулация и тънка ирония - един вид, оправяйте се с ВМРО, като сте толкова "курназ", но за македонците е останало само капитулантското тълкувание. За Тодор Александров - също. И главата на Стамболийски хвръква в буквалния смисъл на думата ...

Коментари по темата - в основната новина За македонските рани, или защо ни мразят македонците

Теодор Дечев

Теодор Дечев е завършил строително инженерство - промишлено и гражданско строителство (конструкции) във ВИАС през 1984 г. През 2003 г., завършва магистратура по политология в СУ "Свети Климент Охридски". През 2005 - 2007 г., написва докторската си дисертация в Института по социология на БАН, която защитава пред Специализирания научен съвет по социология, антропология и науки за културата на ВАК. От 2016 г. е редовен доцент във Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ) - Пловдив.

Преподавал е в Нов български университет и във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". В момента преподава във ВУСИ, както и в УНСС. Основните му преподавателски курсове са: Индустриални отношения и сигурност, Европейски индустриални отношения, Икономическа социология (на английски и на български език), Етносоциология, Етно-политически и национални конфликти, Тероризъм и политически убийства - политически и социологически проблеми, Ефективно развитие на организациите.

Автор е на над 35 научни труда по огнеустойчивост на строителните конструкции и устойчивост на цилиндрични стоманени черупки. Автор е на над 40 труда по социология, политология и индустриални отношения, между които монографиите: Индустриални отношения и сигурност - част 1. Социални концесии в колективното договаряне (2015); Взаимодействие между институциите и индустриални отношения (2012); Социалният диалог в частния охранителен сектор (2006); "Гъвкави форми на работа" и (пост)индустриални отношения в Централна и Източна Европа (2006).

В съавторство е издал книгите: Иновации в колективното договаряне. Европейски и български аспекти; Българските работодатели и жените в труда; Social Dialogue and Employment of Women in the Field of Biomass Utilization in Bulgaria. В последно време работи над проблемите на връзката между индустриалните отношения и сигурността; развитието на глобалните терористични дезорганизации; етносоциологическите проблеми, етническите и етно - религиозните конфликти.

Член на International Labour and Employment Relations Association (ILERA), American Sociological Association (ASA) и на Българската асоциация за политически науки (БАПН).

Социалдемократ по политически убеждения. В периода 1998 - 2001 г. е заместник министър на труда и социалната политика. Главен редактор на вестник "Свободен Народ" от 1993 до 1997 г. Директор на вестник "Свободен Народ" през 2012 - 2013 г. Заместник председател и председател на ССИ в периода 2003 - 2011 г. Директор "Индустриални политики" в АИКБ от 2014 г. до днес. Член на НСТС от 2003 до 2012 г.